Бунтувам срещу себе си

Аз ли закъснях със края

Или времето избърза с мен?

Признавам си: аз бях отчаяна,

На бавна смърт осъдих своя ден.

Аз ли почнах да говоря бързо?

Или ситуацията бавно чуваше?

А сега – дали пак не избързвам?

На бунт излизам! И щурмувам се!

Аз ли почнах да пелтеча?

Или времето самО заеква?

Изправих се... срещу себе си.

Чувате ли: в мене две души отекват?

Приемам го като подарък!

Стихотворението, което поетесата и моя приятелка Елена Биларева, написа за мен.

Когато мислиш си, че си на дъното
и чуждите преструвки ти дотягат,
вземи си лист хартия и във тъмното
нов стих ти сътвори, за да избягаш.

Не се страхувай, че достигаш дъното.
Изпей го, то само ще те изтласка.
Сама ако запазиш се във тъмното,
ще оцелееш даже и без маска.

Усмихвай се на дните заблудени
и не изтривай ги от календара.
Дори и светофара да ти свети на червено,
приемай го като подарък!