Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





петък, 15 януари 2010 г.

Отрицание (тебе отричам)


Време ми трябва. Теб да забравя.
Мира ми трябва. Теб да не мисля.
Сили ми трябват. Друг да погаля.
Повод ми трябва. На теб съм орисана...

Гордост ми трябва. Да спра да те търся.
Очи ми трябват. За други насреща.
Сили ми трябват. При теб все се връщам.
Начин ми трябва. Теб да заместя.

Злоба ми трябва. Теб да намразя.
Обич ми трябва. Друг да обикна.
Трудно е себе си тъй да запазя.
Ще намеря всичко! От теб се отричам!

вторник, 12 януари 2010 г.

In Memoriam: Отрязани криле


Стихотворението е в памет на Елена Делибеева. От обич

Отразяни криле в нощта
И душата й угасна... прилично на звездичка...
Завинаги остана млада тя...
Може би така е искала!

Боли, боли заради роклята
за бала. Тя не я облече!
Боли! Заради изгревите,
които вече никога няма да вижда!
И боли заради децата,
които тя така и не роди.
Боли, заради майка й,
Която надживя най-прекрасната си дъщеря!

Отрязани криле... Остана млада!
Завинаги усмихната... на осемнайсет.
Нощта прибра я без пощада
Към нас, а ние ще навършим деветнайсет...