Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





събота, 27 юни 2009 г.

Отново... (но пак е за малко)


Докосни ме отново и отново после пак целуни ме.

Запали ме отново и отново после пак съгради ме.

И излей ме отново и отново после пак събери ме.

Изживей ме отново и отново после пак намрази ме.

Намрази ме отново, после с нова сила люби ме.

И нуждай се от мене, после пак остави ме.

Остави ме отново, после пак ти вземи ме.

Докосни ме отново и отново после пак целуни ме.

ДАЙ МИ ТЕБЕ ОТНОВО И ОТНОВО ПОСЛЕ ПАК ОСТАВИ МЕ!!!

НАКАЗАНИЕ (на две души любовница да бъда)


Това моето е повече от наказание –
На две души любовница да бъда,
Две души да любя до себеотрицание,
На две души с писалка да чертая пътя.

Това моето е повече от наказание.
И незная – любов ли съм, или съм блудница.
Своята душа все изоставям някъде,
На други две души да бъда спътница.

Това моето е повече от наказание –
Че то и на една душа да отдадеш своята
Е трудно много, много трудно е...
А аз на две души раздадох моята...

В двама влюбена съм, блудна съм...

неделя, 21 юни 2009 г.

НеНормално


Не е нормално сега, през януари,

Направо си е доста нелогично,

Лъчите на слънцето да парят,

Сякаш ни говорят... елегично.


Не е нормален този спомен

Щом преследва ме през всеки ден.

Не намира място и кръжи бездомен

В безкрайния си път... между теб и мен.


Не е нормален и животът

Просто изморява ни от бягане.

Вече искам само една нота,

За цяла песен нямам сили, не...


Не е нормална даже тая нишка,

Уж само част от покривка къса,

А провокира в мен въздишка.
И ти не си нормален! Да си лягаме, късно е...

Чуждото легло


В обятията на чуждото легло
През вечер се мята младото й тяло.
Не може да намери своето, защо?
Защото живота я наказа с криво огледало.

Криво огледало е за нея този град
На неориентирани и безразлични хора
.
Всеки й е в него непознат.
И само в чуждото легло намира си отмора.

И търси да открие две очи,
Които знае, някъде я чакат.
Но не намира, а това така боли.
Намира само чуждото легло във мрака...

сряда, 17 юни 2009 г.

Мирис на екстаз


Косите разпилени, тъмна кожа,
бяла ленена риза на гърба.
Пронизващ поглед... искам да ме гледа още.
Да, наистина искам да опитам това...

Ръце за грях докосват бавно,
а този дрезгав глас не спира да шепти.
Признавам - да, аз съм жадна
за капчица от този мъж дори...

Продължавам да го гледам, той омайва
и изведнъж изпадам във екстаз.
Готова съм на живота си да сложа края,
само този мъж да имам... само час...

Птичето от рамото ми


Птичето на рамото ми кацна.
Виждам го, на ухото ми шепти.
От дни наред ми пее песен тъй прекрасна.
В песента си пее: "Тръгвай с мене ти..."

Птичето от рамото ми няма да изгониш.
Практически няма да ти позволя.
И ти си птиче, да, гълъбче мое,
но сега минавам на орел, нали съдба?

Не ме наказвай повече да бъда цитрус...


Не ме наказвай повече да те обичам.
Не мога вече, нямам сили, разбери!
Подред години много ти се вричах.
Разбери - вече аз се изморих...

Не ме наказвай повече да те желая.
Не ми е лесно вече, разбери.
Както мен ме заплени, както ме омая,
заплени, омайвай вече друга ти...

Не ме наказвай повече да бъда твоя.
Изтиска ме, като лимон ме изцеди.
Витамини вече нямам в дълбините свои.
Хайде, давай - друг цитрус ти си избери...

неделя, 14 юни 2009 г.

Само слънчогледа не достигам...


Колко песни аз изпях -
за въздуха, водата и цветята.
Наред ги всичките цветя възпях,
наред цветята по полята.

Започнах първо с розата.
Пленява ме това, че е бодлива.
После пеех аз за карамфила,
песента ми стана тъй красива...

Минах и нататък после,
всичките цветя възпяла.
Само едно не достигнах още -
за песента на слънчогледа не съм достатъчно пораснала...