Статус: Сложно е

За кой ли път те търся в старата къща?
За кой ли път и ти ме търсиш там?
За кой ли път сме в статус „сложно е”?
За кой, за кой ли път... Незнам.

За кой ли път пак въпросителни?
За кой ли път го усложнихме?
Но, чуй ме, слагам удивителна:
Най-сладкото е, че се скрихме!

Най-сладкото е, че е сложно.
Мъглата интересна е, не хубавото време...
Да стане още по-сложно? Може!
Лесното? Лесното не е за мене...

Дяволът накара ме

Чуй ме: аз съм твоето съзнание,
Аз съм дяволът в главата ти.
Знам, помниш нейното ухание.
И думите са на устата ти.

Думите, че я желаеш повече,
Че искаш нейното докосване.
Искаш нея много... Много ли?
Хайде, форца – ядосай се.

Обади й се и тръгвай. Сега.
Тази нощ прекарай с нея.
Оправдай се с мене утре. Ей така:
„Дяволът накара ме. Дяволът във мене.”

Любов след любовта...

Обичаш някой много дълго време...
Какво остава след това?
Дали за теб е той радост или бреме?
Има ли любов след любовта?

С някой си години. После вече не.
Изведнъж се пътищата ви разделят.
И казвате и двамата „Сега накъде?”
Миналото бъдещето определя...

Има ли любов след любовта?
Или това е тъй нареченият навик?
Сега не е за любов. Не сега.
Просто всичко е привличане. Това е...

И теб ли те е страх?

Страх ли те е да останеш тук?
Страх ли те е мене да запомниш?
От страх ли слагаш маската на друг?
Искаш от ума си мене да прогониш...

Страх ли те е да се доближиш до мен?
Знаеш, че за теб ще бъда утре мъка, грях...
От страх умираш всеки ден...
Страх! И теб ли те е страх?

Да обичаш Мария без грим

Не ща ги тия помпозни букети.

Искам едничко цвете, но истинско.

Не ща ги тия поздрави, песни, куплети.

Искам само звук - дори и мислено.

Не ща ти и подаръците - скъпите, луксозните.

Не искам да съм част от тоя касов филм.

Искам да съм част от сънищата, мислите.

Искам да обичаш мен - чистата Мария, без грим!

Не ща да парадираш с мен като с изкуство

и да си съчиняват хората истории.

Обича ме този, който го чувства, ей,

не този, който го говори!!!