Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





събота, 9 март 2013 г.

Три дни след три години



На човекът, готов да ме чака вечно.
На човекът, за който цялото чакане си заслужава.

Три години разстоянието ни дели.
И изпитваше ни. Не прощаваше. Болеше.
Три години във различни две страни
Бяхме с теб. Но всъщност заедно вечно.

Много нощи силно ни боля.
Ей, Богу, трудно се заспива сам!
Трудно беше, ала любовта ни издържа.
Остават три дни. И се връщам там.

Там, където имаме общ дом,
Там, където ние си принадлежим.
Направо казано – пред нашата любов поклон!
Заради нея сполучихме да издържим!

Три дни след три години – те какво са?
Три. И завинаги се връщам, мило.
Съдбата изпита любовта, защото
Да си знаем, че любовта е победила!

                                И да помним...

петък, 8 март 2013 г.

Мамо


Снощи полегнах сама на дивана.
Взех три албума в ръце.
Разглеждах тогава снимките с мама.
Спомних си как била съм дете.

Стана ми топло и мило
От всичките спомени с моята мама.
Детското чувство красиво
Върна се при дъщерята голяма.

Колко щастливо дете съм била!
Плитчици тя ми плетеше,
Живеех във вечна игра
В дома, който за мен тя строеше.

Правихме сладки и фигурки,
Водеше ме на вокална група,
Рисуваше ми красиви картинки,
Бяхме щастлива циркова трупа.

Целуваше челото ми за лека нощ,
Не пропускаше да каже колко ме обича.
Създаваше ми атмосфера на разкош,
За да бъда принцеса, а тя - моя кралица.

Винаги бе мой приятел.
Научи ме на всичко, що днеска знам.
Научи ме да бъда мечтател,
Научи ме да съм силна, голяма.

Мамо, много ти благодаря!
За всяка частичка от тебе във мене.
Плача, докато пиша това –
От щастие, мамо, за тебе!

Мамо, ти ми даде живот,
Но по-важно – даде ми старт.
Научи ме, мамо, на любов…
С която аз дишам! Честит осми март!

четвъртък, 7 март 2013 г.

Вкус на влюбени устни..


Когато обичаш
(когато страшно обичаш),
Искаш човекът да знае това.
Затова му го казваш,
Тъй често повтаряш,
Че той е за тебе света!
Но чувстваш
(тъй страшно го чувстваш) –
Недостатъчно е това!
Не обичаш,
О, не, не обичаш!
По-силно е от любовта...
Но го казваш,
Ежедневно го казваш
С надежда, че той всеки път
Ще разбира какво му разказват
Устните ти… за любовта.
Повтаряш,
Без умора повтаряш,
А думите оставят следа.
Те стават тъй сладки,
Тъй сладки,
Както вкуса
На устните, дето изричат
това.