Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





събота, 3 май 2014 г.

Всяко ново нещо ли обичаш повече от старото


Мисля си колко бързо се променя животът.
Колко бързо губиш нещо, което обичаш,
За да спечелиш друго, което да обичаш още повече.
И се чудя – всяко ново нещо ли обичаш повече от старото?

Миналата година на същата дата аз и моят приятел бяхме на върха на един небостъргач в Лондон. Аз бях една жизнерадостна студентка. Ходех бързо, веех коси под ръка с моят приятел по Лондонските улици с обратното движение. Усмихната бях. Много.

Тази година на същата дата моят приятел вече е мой съпруг. Не съм в небостъргач, а съм вкъщи – на третия етаж на един сив блок. И не съм в Лондон, в София съм. И не съм студентка. И не ходя бързо. И не вея коси. Бременна съм в осмия месец и лесно се задъхвам и косите ми ме дразнят, та ги връзвам. И имам своята работа, ангажименти и отговорности. Но пак съм усмихната. И съм още по-щастлива. Защото тези крачета, които усещам, че мърдат в мен, и ме изпълват с изумителното чувство на очакване и нетърпение, и непримирима обич и нестихваща вяра, са по-приятни от всеки небостъргач, от всяка голяма столица, от всяко бързо ходене без да се задъхваш.

И сега си мисля какво ли ще бъде другата година на същата дата. Колко ли ще бъде различно… И ще продължи ли щастието да расте – още по-щастлива ли ще бъде другата година на тази дата?!

Мисля си колко бързо се променя животът.
Колко бързо губиш нещо, което обичаш,
За да спечелиш друго, което да обичаш още повече.
И се чудя – всяко ново нещо ли обичаш повече от старото?