Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





петък, 30 октомври 2009 г.

Тръгвам си, за да остана


"Всичко е хубаво, когато е замалко",
казвам ти и тръгвам да отключа.
Опитваш да ме спреш, но жалко...
Уви, единия ми час със теб изтече.

Беше ми приятно, искам да остана,
но няма как - той ще ме научи.
Тръгвам си. Тръгвам си, за да остана!
Утре пак ще дойда. Не плачи.

четвъртък, 29 октомври 2009 г.

Признание: НЕ СИ ЕДИНСТВЕН!


Веднъж да беше седнал стиховете ми да прочетеш,
можеше да си разбрал, че невинаги си бил единствен.
Веднъж да се беше помъчил в думите ми да се вслушаш,
можеше да разбереш какво се крие в мен... години.
Веднъж да беше погледнал дълбоко в очите ми,
щеше да си видял, че аз... о, колко истински те обичам.
Веднъж да ме бе чул какво бълнувам нощем,
щеше да усетиш какво раздвоение изпитвам.

Не ми е лесно, не, че с тебе говорим на различни езици.
Не ми е лесно, но ето - години минават, а аз не се отказвам.
Не ми е лесно теб да гледам, други да сънувам.
Не ми е лесно от години... а ти така и не разбра.

Защо ти го казвам сега ли? Да те заболи? Не!
Казвам го, защото крия много, много. А разбери -
имам нужда да споделям. И сега ме чуй:
Не съм виновна аз за него. Укорявай себе си -
ти си този, който не ме приема цялата.
Щом не на тебе, на него все ще се раздавам!
Ах, веднъж да беше седнал стиховете ми да прочетеш...

Вече знам за какво ще умра...


Преминах през много облаци злоба,
през кули от страшни чувства на завист,
през реки от омраза, през реки от ненавист,
през тежки съдби, през страшна прокоба.

Обиколих сама цял един свят...
Развалях съдби и разбивах сърца.
Видях толкова празни и чужди лица.
Запомних само едно - това на един непознат.

И сега пак напросред мръсния свят,
презни сивите улици с неокъпани кучета,
през НеМъже и през леки момичета,
къде да открия тоз непознат?!

Ще питам очите и всички сърца,
всички празни балкони, в кавички омая.
Е, може би за какво съм родена не зная,
но ще го търся. Вече знам за какво ще умра!

Обичах въпреки


Обичах въпреки.
Не мразех никого.
Запалвах огъня
и пазех ощето.
Желаех истински.
Горях на кладите.
Оставих мислите,
но взех наградите.
Забравих своето.
Не исках чуждото.
Научих всичкото -
не женското, а мъжкото.
И можех всичко,
измислих нещо.
Обичах въпреки.
Със страст гореща.
Обиколих моретата.
Сприятелих се с вятъра.
Изрекох клетвата,
че нещо ще намеря.
Намерих обич,
от никой неразбрана.
Обичах въпреки.
Обичах без покана.