Преминах през много облаци злоба,
през кули от страшни чувства на завист,
през реки от омраза, през реки от ненавист,
през тежки съдби, през страшна прокоба.
Обиколих сама цял един свят...
Развалях съдби и разбивах сърца.
Видях толкова празни и чужди лица.
Запомних само едно - това на един непознат.
И сега пак напросред мръсния свят,
презни сивите улици с неокъпани кучета,
през НеМъже и през леки момичета,
къде да открия тоз непознат?!
Ще питам очите и всички сърца,
всички празни балкони, в кавички омая.
Е, може би за какво съм родена не зная,
но ще го търся. Вече знам за какво ще умра!