Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





петък, 18 ноември 2011 г.

Нестинарка



Смятам, че съм нестинарка
Върху пепел от мечти.
Стремя се към една загадка,
Която Бог ще разреши.

Ходя бавно по жарава,
Отговора й да стигна аз (веднъж).
И загадката тогава
Да ми каже – докога ще трябва да съм мъж.

Ако жена съм, щях да плача,
че огън под краката ми гори?
Искам аз жена да съм, обаче
Само мъж на болката търпи!

Дочаках недочаканото

Не завърших почнатите стихове.
И не изпях акомпанираните песни.
Не запомних важните си мигове,
Пропуснах чаканите срещи.

Не изядох сготвеното ядене
И не изпих препълнената чаша.
Не стигнах до себераздаване.
Друго случи се обаче.

Аз дочаках недочаканото,
Избързах и със закъснялото.
И разградих несъграденото.
Преди затварянето на очите
Аз заспала съм!

сряда, 16 ноември 2011 г.

В този живот тебе те има...

В този живот тебе те има.
Ти ме чакаш в топлата постеля.
Правиш топла даже зимата.
И ме искаш, и ме гледаш…

В този живот тебе те има.
Твойто силно мъжко рамо е до мене.
Ами ако в следващия теб те няма?
По-добре да няма следващ!

Чуждо вино ме опива



Аз - разумна, старомодна, подредена.
Обикновена, леко скучна, некрасива.
У дома ми стана чуждо и студено
И днес наздравица на чуждо вино ме опива.

Станах луда, нова и… засмяна,
Пиейки от непринадлежаща мене чаша.
Не ме кори за туй, че съм пияна.
Ти не беше истински пияч и…

четвъртък, 19 май 2011 г.

Герой

Вярвам - ти ще се усмихваш,
дори когато ти тежи.
Ти ще можеш да прощаваш
и непростимите лъжи.

Ти ще пазиш свое, чуждо
до сърцето си (и винаги с любов).
Ще бъдеш силен, няма да е нужно
за чужда помощ да извиваш зов.

Ти ще уважаваш, ще почиташ,
ще правиш път, единствен ти
дори на тоз, когото всичките подритват.
Не ще да си човек, а сноб лъчи.

Ще падаш и ще ставаш сам.
Ще продължаваш с гордо вдигната глава.
Ще бъдеш пример - за малък и голям.
Ще се стремиш към недостигната мечта.


Аз вярвам - ти винаги ще се стремиш
да изпълниш майчина мечта.
И от мен ще чуеш, когато порастеш
Благодаря ти, сине, за това!

сряда, 11 май 2011 г.

Заспивай



Настана вечер. Ти заспивай,

макар че е трудно, че мене ме няма.

Затваряй очи. След малко пристигам.

В съня ти пристигам щастлива, засмяна.


За всичките нощи, в които ме няма

заклинание правя - мене зазиждам

в съня ти - щастлива, засмяна

да идвам винаги, да ти се привиждам.


Затваряй очи. Макар от далече

ти пращам две топли целувки с любов.

Спокойно заспивай. До теб съм, човече!

До теб ще заспивам цял един живот...



сряда, 27 април 2011 г.

Моята история



Хората, тълпата, колите, уличните кучета, опаковките от чипс, повеяни от вятъра, лакираните нокти на малките момиченца, сергиите за цветя, 30-годишните автобуси по автогарите, цветните телевизори и топлите спагети - това е светът около мен. А моето място в него - къде ли е?


Безнадежден мечтател съм, неспасяем оптимист и може би заради това често ми е трудно да намеря мястото си в този хаос. И когато усещам, че не се вписвам в сивите улици и хорските мисли, аз просто затварям очи и мечтая... Мечтая без край, мечтая без граници. Пренасям се в едно безвремие, в една ничия земя и тогава, само тогава се чувствам себе си, чувствам се в моя собствен свят, защитена. Тогава не съм само някоя си Мария. Тогава съм Аз. Аз, която се крия вътре в себе си; Аз, която се харесва такава, каквато е; Аз, която съм вечно влюбена, пееща, самоуверена. Затова и не бързам да се връщам (в реалността). Затова пиша и стихове - защото думите ме разбират, те са си мои лични, споделени. С тях мечтите ми оживяват на белия лист. А после, после изведнъж мечтите ми се сбъдват. Сбъдват се точно такива, каквито съм ги желала. Сбъдват се, защото достатъчно силно вярвам в тях. Вярвам с душата си, със сетивата си, със съзнанието си...


Обичам живота си, безкрайно щастлива съм. Обичам хората около себе си. Не си казвам както всички: "Хайде да избутаме и този ден." Всяка сутрин се събуждам с цел. Да живея поне 55 секунди днес, да се смея поне 15 минути. Днес. Всяка сутрин се събуждам с цел. И с усмивка. Тази цел и тази усмивка ми помагат да осмисля деня си, да запиша този ден като част от моята лична история. И аз си имам история и тази история ми харесва.


Аз харесвам себе си. Аз оставам себе си. И нямам намерение да се оправдавам за това.

вторник, 26 април 2011 г.

Другите мъже и ти



Сред толкова актьори, ти се появи без маска.

Сред тези подлеци, се появи без цел.

На всичките мъже ти някакъв контраст си.

И ешалон си. И пример. Вододел.


Другите минават сякаш че на лента -

аз не виждам в тях дори и физиономии.

В очите ми не са мъже, а някакви фрагменти.

Размиват се като размазани рисувани герои.


И между всичките им погледи различно-същи

опитвам се да си проправя път през огън и през лед.

И стигам. И теб отново аз прегръщам.

И усещам - тук е мястото ми. Мястото ми е до теб.






Сам прокле се

Не си потърси фината душа,
а тя може би ти се полагаше...
Не опита ни веднъж и до сега
на чуждо щастие да се порадваш.

Не искаше да разбереш, че трябва
хората около теб да са добре.
Да позволяваш и да ги оставиш
да се развиват някъде без теб.

Сънуваше. Аз май че те събудих?
Така и иначе си буден, да ти кажа новина:
самозабрави се. И пречиш до полуда.
И губиш щастието. Завий се със тъга.

Аз тебе няма да проклинам -
Аз не те проклинах когато ми разбиваше дома.
Ти сам прокле се, скитнико!
Мен гърба не ме боли от твоята кама!

понеделник, 21 март 2011 г.

"Но идва ден" vol.2


Лесно те разбирам - ти искаш да мълча.
Добре, предавам се и този път аз млъквам.
Този път вместо мен ще говори нощта,
тя ще те ядосва. Аз вече се изтърках.

Нощта чрез ласо здраво тебе ще завърже
на най-масивното, столетното дърво.
Сенки ще преминат покрай тебе бързо,
ще ти носят спомени и аромати на любов.

Ще се издигне буря, ще те хване страх.
Ще бъде там ужасно, мръсно и студено.
А нощта ще ти удари и плесница със замах,
ще изкрещи: "Не виждаш ли, че е ранена?!

Не виждаш ли - отчаяно те тя обича?!
Не виждаш ли - душата си за теб продаде?!
За това ти удрям таз плесница -
опомни се - тя заради тебе плаче!"

Не знам какво се случва по-нататък и дали
разбираш, че нощта визира мен.
Ако ти е важно - бързо на нощта отговори,
защото се вижда края й. И идва ден.


"НО ИДВА ДЕН"

Но идва ден и близките неща ти стават страшно чужди... Любимата ръка със времето забравяш. Онези устни в миналото (без да се усетиш) ти оставяш. И ще мине време - и нея ще забравиш.

Но идва ден и сладките неща започват да горчат. Шоколадът вече не е същият, защото не е примесен с вкуса на нейните устни. Забравяш шоколада. Ще мине време - и нея ще забравиш.

Но идва ден и красивите неща вече стават грозни. Не харесваш вече сухите цветя, нали? Те са неин патент в съзнанието ти. Забравяш за сухите цветя. Ще мине време - и нея ще забравиш.

Но идва ден и спомените връщат ти се страшно близки. И ден по ден се сещаш за любимата ръка, за шоколада, за сухите цветя и за... златните коси на твойта Пепеляшка, и за пердетата във спалнята, и за ръката й на твоето коляно, и за търпеливата ви песен, за часовника. И за всичко преживяно с нея...

Но идва ден и близките неща започват да ти липсват. Но идва ден и устните ти търсят сладките неща. Но идва ден и красивите неща са пред очите ти - навсякъде. Само не и златните коси на твойта Пепеляшка...

четвъртък, 10 февруари 2011 г.

Ако някога...

Ако не вярваш в това... то за мене е пагубно!

"Ако някога ти е студено... Нека ти дам моята топлина!
Ако някога си болен... Нека ти дам моето здраве!
Ако някога потъваш... Нека аз да се удавя!
Ако някога си жаден... Нека аз да умра от жажда!
Ако някога паднеш... Нека раната да е на моето коляно!
Ако някога онемееш... Нека ти дам моя глас!
Ако някога загубиш ума си... Нека ти дам моя ум!
Ако някога спреш да мечтаеш... Нека ти дам най-милите си мечти!
Ако някога умираш... Нека аз да умра вместо теб!

Защото без теб на мен винаги ми е студено.
Защото без теб аз винаги съм болна.
Защото без теб аз винаги потъвам.
Защото без теб аз винаги умирам от жажда.
Защото без теб не коляното, а сърцето ми е с рана.
Защото без теб аз не виждам смисъл в гласа си.
Защото без теб мене ум и разум не ми трябват.
Защото без теб всичките мечти са погубени.
Защото без теб... аз съм фактически мъртва."

Ако не вярваш в това... готова съм да умра, че да ти го докажа!

сряда, 9 февруари 2011 г.

Там долу... пак ли трябва да делим?





Аз знам - за мен е отредено слънце.
И трибуна за любов си имам.
Обичана съм и обичаща.
А някой някъде проклина ме...

Аз знам - животът е прекрасен!
Радвам се на всички стойностни неща.
Вярвам - хората не са опасни.
Опасен е човек с недоизказана тъга!

И боли когато няма на кого
тъжния човек просто да се изтъжи.
Компенсацията - слага ми на мен клеймо,
че щастието съм му взела. И че го боли.

Аз не искам щастието да му взимам,
нека просто да го споделим!
Боже, така за кратко ще сме живи -
там долу... пак ли трябва да делим?

Нали сме тука на земята
оставени с определена цел?
Човек на човек не целува ръката,
а незнайно защо... я цапа със кал.

Помисли, човече (забрави тъгата),
аз не съм нарушила твоето щастие!
Недей с лошо! Изхвърли ругатнята -
замени я с усмивка. Да се харесаме...

Само помисли - ако всички се обичаме,
знаеш ли колко ще бъде красиво?
Човече, на земята оставени сме
не за да сме лоши. А щастливи!

Аз твърдя, че мога да прощавам!
Макар и прошка да не сте ми искали...
Все пак - от все сърце на вас я давам!
Да опитаме сега да се обичаме!
























понеделник, 7 февруари 2011 г.

Какво си ти?



На Георги

Нито в песен, нито в стих или картина
(те всичките безумно ме ограничават)
мога да опиша... колко много те обичам,
че живеца си за тебе ако трябва давам.

Опитвам се да те опиша с думи,
но за тебе просто думите не стигат.
Опитвам се да те изсвиря, ала струните
не могат тебе да достигнат.

Опитвам се да те изпея в песен,
но не стигат горните октави.
И листа за рисунка тесен е -
не събира твоите любов и нрави.

Имам чувството, че думите са кръпки.
Какво си ти за мен не мога да изкажа!
Затова не слушай думи, ами гледай стъпките
(към прага на живота ти закрачих)...


неделя, 6 февруари 2011 г.

Ти сигурно (обърка)


Ти сигурно за много си опасен.
Колко ли сърца си ти разбил?
Ти сигурно си лош, брутален и ужасен...
Обаче не за мен! Аз в теб съм се внедрила...

Ти сигурно да имаш можеш всяка.
Опитваш се да се почувствам аз поредна.
И сигурно животът ти е филм от мрака,
обаче тоя филм... аз вече съм го гледала.

Ти сигурно отиваш надалече.
И сигурно си мислиш, че не знам къде.
Обаче аз от там се връщам вече!
И се сещам - бъркаш ме със някоя! Недей!

Ти сигурно реши, че си със ход пред мене.
Изненада! От ръкава си изваждам ас.
Да ти кажа - играта тук не е за време!
Обърка правилата. И си пас!

Игра на неспособен


Играй си с мен - вържи ме
с примка или с ласо (със каквото щеш).
Загуби ме. После намери ме,
но търси ме - не разчитай на късмет.

Играй си с мен - наказвай!
Накажи ме права до стената.
Луд си ако ме оставиш
с право да стоя на двата крака.

Играй си с мен и викай.
Хайде, давай, ти командваш!
Играй! И викай! И обиждай!
Та завинаги дано се усмириш!

Играй, бесней, амиго!
Прави каквото мозъка роди!
Изкарай си беса, че него
така и не успя да замениш...

Играй, излей си всичко!
Позволявам да съм ти мишената.
Това обаче не променя нищо -
ти оставаш Неспособния, а аз - Лишената.

Добър вечер, блуднико!


Добър вечер, блуднико!
Ти къде се скита до сега?
Аз разбирам - трудно е
да се опазиш... от греха.

Добър вечер, блуднико!
Липсваха ли ти сълзите ми?
А дали без мен студено бе?
Виж ме - отвори очите си!

Добър вечер, блуднико!
Моята съдба съгласна е
пак да те приема във дома си,
и пак да ме боли. Ужасно е!

Добър вечер, блуднико!
Харесва ли ти този парамон?
Погледни света през моето око
и ми кажи да те приема ли отново в своя дом...

събота, 5 февруари 2011 г.

(Не)пълни права


Имам пълно право тебе да обичам.
И любимата ти песен я разбирам.
Позволявам си и през ключалката да те надничам,
но не е нужно - тя вратата ти за мен прозира.

Имам пълно право да те будя сутрин.
И да съм последната, прошепнала ти 'лека нощ'.
Аз съм твойто вчера, а и твойто утре,
ала наложено ми е табуто над въпросите.

Ще излъжа, казвайки, че те познавам.
Имам право през очите ти да виждам.
Но нямам право въпроси да задавам.
Къде си и със кой си... аз нямам правото да питам!

понеделник, 31 януари 2011 г.

Плачеше, нали?


Говорим с недомлъвки - предсказания.
А безсилието става част от мен.
Сънят ми бяга. Изтезава ме.
Гледам те със поглед угасен.

После спирам да те гледам. И като че ли
в ехото ти губи се гласа.
Хванах те. Ти плачеше, нали?
През твойте очи излезна моята тъга...

Опитвам се да те разбирам. Не успявам.
Опитваш се и ти. Но надали!
Още те обичам и не те забравям.
От това ли те боли? Ти плачеше, нали?


Дори и да боли... ми дайте още!


Десетки пъти са ми казвали,
че любовта не е за всеки.
Тя боляла, мачкала и смазвала,
нанасяла и рани тежки.
Аз обаче още вярвам в нея!
Аз всъщност съм неин екстракт.
Не е болка - тя е панацея.
Намерила съм с нея такт.

Не боли - ами лекува.
Не си тръгва - тя остава.
Тя не спи - а все празнува.
Не е камък - а жарава.

Не изгаря - тя ни топли.
И не тръгва без да я отпратим.
Идва само след наште вопли,
идва само след покана...

Аз я каних много пъти!
Идваше, не се оплаквам.
После гоних я и я отпращах,
а след нея идваше пък мрака.

Тоя път ще я запазя!
Тоя път държа я здраво!
Без нея... Мене да ме няма!
Със нея... Към безкрайност.

В нея вярвам и ще вярвам,
пък каквото ще да става после!
Пуснала съм я през входа главен.
И да боли... ми дайте още!

Страх не чувствам, нито болка.
Позволявам й да ме изпепели.
Нека от любов да изнемогвам!
Ако Любов е... трябва да горчи!
Дори и да боли... ми дайте още!
Дори и да боли...





По подсъзнание


Отдавна съм глуха за твоите думи.
И мислите отказах се да ти чета,
ала можеш да стоиш безмълвен
пред мене - така пак мога да те разбера.

Подсъзнание е ключовата дума,
подсъзнанието ти разбирам аз.
Не можеш да го заличиш ни с гума,
нито с километър или с час.

Аз теб до болка те познавам -
знам ти сънищата (преди да ги сънуваш).
Аз себе си така не позволявам
да се познавам. Умираш ако ме загубиш!

неделя, 30 януари 2011 г.

Рамото на непростимата


Знаейки, че ще боли, опитах
да бъда нечия опора и рамо.
Боговете на помощ извиках
и вживях се във ролята рано.

Знаех - не мога, но действах,
а дъжда предричаше суша.
Почувствах, че няма го изхода.
От страх и сърцето ти сгуших.

Гарвани над мене летяха,
а аз се смалявах, смалявах...
Спомени наоколо кръжаха,
а като си тръгваха ги виках.

Не ми се привиждаше ти -
ти беше тука наистина.
Плачеше на рамото ми и дори
заради тебе сега е подгизнало...

Рамото ми беше твоят дом.
Така е, не ти се привижда.
Миглите ми още са подслон
за твоите сълзи. Зазиждам ги.

Май че имам нужда от тях -
че да се почувствам значима.
Плачи за поредния грях,
който трябва да прости... непростимата.

Сънно отчаяние


Останах си по гола вяра
на прага на дома ти да клеча.
Позитивната енергия изкарах,
запазих негативната една.

И знам, че съм поредната такава,
дето вярвам на корема с пеперуди.
Преди не бях така. Тогава.
Защо събуди ги? Събуди...

Махам се от прага. И от тебе.
Ако искаш ме повикай. Не сега.
Ако искаш ме повикай нощно време -
бих дошла ти само във съня...


четвъртък, 27 януари 2011 г.

ГОВОРЕТЕ!


Говори, говори, Пепеляшке!
Говори ми колко съм наивна,
че го обичам, че му вярвам.
Говори ми, че не съм значима.

Говори ми колкото си искаш!
Знаете ли - всички говорете!
Няма начин по-малко обичана
да ме направите. Хайде, говорете!

Не ви се сърдя и не ви упреквам,
даже ви подканвам - говорете!
Думите ви не намират ехо,
за тях съм глуха! Говорете!

Аз съм най-обичаната на света!
С гордост я нося тая корона!
За мене няма мъка и тъга,
а това като кошмар ви гони...

Преследва ви и ви е трън
в очите, дето себе си не гледат.
Искате да ме удари гръм,
а аз със гръмотевицата се споглеждам,

усмихвам й се и я подминавам.
После си поглеждам към короната!
И за вас какво остава -
мене да ме мразите и гоните...

Мразите ме и ме гоните,
ала после му поглеждам във очите
и там отново виждам си короната
на най-обичана и най-обичаща!

неделя, 23 януари 2011 г.

Защото ти дойде в живота ми...


Някак храстите се превърнаха в цветя,

а звуците запяха като песни.

Перото ми започна да изписва думата "завинаги",

а сънищата ми се сляха с реалността.

Някак сушата на лицето ми се замести от перманентна усмивка,

а паяците вместо паяжини решиха да плетат пердета.

Някак всичко се сдоби със смисъл.

След като ти дойде в живота ми...

От този ден нататък

днес стана недостатъчно определение за време,

мечтите се преродиха в планове,

а бащината ми фамилия... ми стана тясна.


И ето, всичко се сдоби със смисъл. Защото ти дойде в живота ми...

Пардон, живота ни!





четвъртък, 20 януари 2011 г.

Толкова е хубаво, че теб те има


На Георги
Толкова е хубаво, че теб те има.
Ти си който дава тон на моето перо.
До мене си през лято и през зима.
До мене си и в лошо, и в добро.

За теб дочаках цялото си чакане.
Тебе търсих отпреди да се родя.
Затова сега забързани краката ми
към тебе тичат като към брега вълна.

Поставям те във пазвата на дните си.
И от там нататък сме в живота Двама.
Спечелих те, награда за очите ми.
Толкова е хубаво, че теб те има.

сряда, 19 януари 2011 г.

Само ми се довери


За тебе мога и да си сваля короната.
Мога и да се венчая за безкрайното.
Мога да ти слея и сезоните.
Мога да забравя личните неща. И тайните.

Заради тебе мога да се отрека от стихове.
Мога да ти дам обяда си - троха.
Не изморявам се да те обичам, не.
Твойто име е на всичките тетрадки и листа.

Теб специално чаках те и те дочаках.
В тебе виждам своите деца и виж -
от теб не искам невъзможно, ами само
в замяна на това да ми се довериш!


Оцеляла ме намираш


Падаше ми от клепачите и пепел,
а зениците обичаха ми да кървят.
Гласът ми чуваше се като вопъл
и вещици ми се явяваха в сънят.

Сладкото понякога ми бе тръпчиво
и понякога не виждах път, а стъпки.
Хората не бяха питомни, а диви,
спомените бяха смешни кръпки.

Давех се във локвите от време
но оцелях. Оцеляла ме намираш!
Обаче оцелала, дявол да те вземе,
защо че съм преминала през лошо не разбираш?

А продължаваш да ме пробваш и блъфираш...



понеделник, 17 януари 2011 г.

Панацея



Размаза ми се погледа.
От взиране в миражите.
Гледам като луда.
Слухът ми ме остави.
Не ви послушах думите.
Оцелавам по принуда.


Душата си не пазя.
Мирата си не намирам.
Кракът ми смело дава газ.
Живота си не мразя,
ала често и не го разбирам.
Като в снощния последен час...



Обаче песен мога да запея.
Винаги да се усмихна мога.
Защото аз обичам!
Редовно си намирам панацея.
Тя не е непонятна, сложна -
тя е само искрена усмивка!



И след нея изведнъж проглеждам.
И слухът отново се изостря.
Още час душа крада.
Ето - действа панацеята.
Усмивката разхождам си.
Да натиснем пак газта!

Апокалипсис от любов


Вплиташ ми се надълбоко във косите,
и те чувствам близък като пъпна връв.
В кожата ми си, а пак ми липсваш.
И май си път, и въздух, че и кръв.

Вместо цвете, чувствам се коприва.
Че няма те до мене целия накуп.
Влюбена съм, но съм полужива.
Тропни ми с камък по самотния капчук.

С теб съм честна, не позирам.
От любовта ми случва се апокалипсис.
Безумно те обичам, а не те намирам.
Знам, че има те. Но липсваш!

АНГАРД!


Ще ги предизвикам на дуел
всички песни, дето ми мълчат.
Всички песни, дето си ми пял -
не щат да пеят вече, само се дерат.

Ще ги предизвикам на дуел
всички неполучени писма,
които писал си или си чел
за мен, за теб, за нашите деца.

Ще ги предизвикам на дуел
и ще ги бия със юмруци вятър
всички хора, дето ме не щат до теб.
Ангард! Е, време е за театър!

Нужда от падаща звезда


Прочитам те тебе по тъмно,
прелиствам прилежно сто спомена.
Освирепяла, самотна и тъжна
се предавам на твойта физическа липса.

Искам да чуя твой стон или вик,
твоето цветно, толкова мое дишане.
Поне на картинка във сянка да видя твой лик.
Искам пак да погледна през твоето виждане.

Какво да прелитам, къде да се дяна?
Да се превърна в птица на километрите на пук?
Отчаях се. Само едно ми остана -
да чакам падаща звезда, че да те пожелая тук...

понеделник, 10 януари 2011 г.

Отвей ме, ветре...


Ветре, спри да вееш в косите ми и ми отдели малко време да си поговорим. Човешки искам да си поговоря с вятъра.

Ветре, ти си навсякъде, ти виждаш всичко. От тебе няма начин и прашинка да се скрие. Моля те, гледай, наблюдавай любовта ми, ветре - нека си остане същата.

Ти си могъщ - контролираш пясъците, ароматите, мелодиите. Няма стихия способна тебе да спре. Ветре, направи и любовта ми такава. Направи я толкова могъща, че да няма стихия, способна да я спре.

Ветре, ти си вечен. Теб те има откакто свят светува и ще те има докато изобщо има свят. Направи и любовта ми такава - вечна, непокътната... завинаги.

В замяна ти се давам. Цялата. Отвей ме накъдето си поискаш...

понеделник, 3 януари 2011 г.

Еднакво двулични 2

И ти си като мен -
мечтаеш и планираш,
казваш, но и скриваш,
тичаш и не спираш.

И аз съм като теб -
инат съм, не отстъпвам.
Не забравям, но преглъщам,
тръгвам си и пак се връщам.

И ти си като мен -
бързаш и се бавиш,
обичаш, но и мразиш,
не получиш ли, не даваш.

И аз съм като теб -
и весела, и тъжна,
и приета, и изпъдена.
И честна съм... и лъжа.

Обичаш ли ме, и аз ще те обичам.
Изгониш ли ме, повече не влизам.
Предадеш ли ме, тъпкано си връщам.
Не забравяй, че от тебе мога. От себе си не се отричам!

Еднакво двулични...