Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





четвъртък, 19 май 2011 г.

Герой

Вярвам - ти ще се усмихваш,
дори когато ти тежи.
Ти ще можеш да прощаваш
и непростимите лъжи.

Ти ще пазиш свое, чуждо
до сърцето си (и винаги с любов).
Ще бъдеш силен, няма да е нужно
за чужда помощ да извиваш зов.

Ти ще уважаваш, ще почиташ,
ще правиш път, единствен ти
дори на тоз, когото всичките подритват.
Не ще да си човек, а сноб лъчи.

Ще падаш и ще ставаш сам.
Ще продължаваш с гордо вдигната глава.
Ще бъдеш пример - за малък и голям.
Ще се стремиш към недостигната мечта.


Аз вярвам - ти винаги ще се стремиш
да изпълниш майчина мечта.
И от мен ще чуеш, когато порастеш
Благодаря ти, сине, за това!

сряда, 11 май 2011 г.

Заспивай



Настана вечер. Ти заспивай,

макар че е трудно, че мене ме няма.

Затваряй очи. След малко пристигам.

В съня ти пристигам щастлива, засмяна.


За всичките нощи, в които ме няма

заклинание правя - мене зазиждам

в съня ти - щастлива, засмяна

да идвам винаги, да ти се привиждам.


Затваряй очи. Макар от далече

ти пращам две топли целувки с любов.

Спокойно заспивай. До теб съм, човече!

До теб ще заспивам цял един живот...