Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





четвъртък, 19 февруари 2009 г.

Жанр: Екшън


Пак ли? Какво не разбра?
Защо ми задаваш въпроси?
Не искам, не си ми мечта.
Спри да питаш за мен какво си.


Аз филмът искам да е интересен,
А ти това не проумя.
Живот с любов, живот лесен
Не е за мен, така и не разбра...


Виж ме- тръгнах си вече,
Няма повече да бъда твоя...
Не искам романтика, искам екшън.
Лентата вече си е само моя.

сряда, 18 февруари 2009 г.

Пъзел


Сглобих си живота, намерих парчетата
Само едно ми убягва - ти
Намерих си ролята, намерих утехата,
Намерих усмивки, а и сълзи.

Намерих си всичко, намерих съдбата си.
Парчетата на пъзела са много.
Намерих сърцето, намерих душата си,
И песен, и слух, и слово.

Напрвих картината, сглобих си пъзела.
И да, той стана красив.
Но на място в края развърза се възела
И някак видя ми се сив...

А теб те няма да го оцветиш...

Прощално


Вече не съм твоето цвете, нали?
Вече и ти не си ми мечтата.
Ех, изгубих си всички мечти,
Откакто той ми влезе в главата.

А ти и не щеш да си моя мечта.
И ти вече за друга мечтаеш...
Какво пък? Просто такава съдба...
Един за друг с теб вече нехаем...

И аз не мога да бъда твоя мечта,
Дадох ти всичко и се изчерпах.
И не искам вече да бъда твоя съдба,
Затова написах стиха и си тръгнах...

Дяволско


Нещо дяволско във мен се е вселило...
Нещо... А дали то носи твойто име?
От тебе мислех вече всичко за изгнило,
Но дяволското е останало като тази рима.

Ти си тръгна, уж остави само рани,
Но не, не... раните отдавна минаха.
Взе си всичките подаръци, покани.
Взе си всички спомени изминали.

Хубаво е. Добре, че си ги взе!
За мене щяха да само мъка, болка...
Но нещо в мен остави... дълбоко някъде
Дяволското от себе си остави без посока...

Ода на силата


Как жестоко, тежко те раних...

Как изобщо ти си издържал?!

Представите, мечтите- всичко ти разбих

без страх, без плач, без жал...


Колко подла аз зад тебе бях.

Колко тежко аз те лъгах.

Колко мръсно, нескопосано живях

и накрая даже с гордост аз си тръгнах.


А ти? Ти вместо да ми отмъстиш,

ти намрази ме, но после пак ти мина.

Ти вместо да ме одушиш и ослепиш,

ти пак с прегръдката до мен се върна...


Ти прости! Прости ми низостта

и продължи до болка мене да обичаш.

Прости лъжата, подлостта и дързостта

и днес ти пак със нежни думи ми се вричаш.


Признах те - по - силен си от мене!

Защо го казвам? Ами, ето, виж:

Аз поддадох се на грях, а ти в това време

беше честен и прости, и пак успя да ме плениш.


И пак си горд. И пак си силен.

И пак до мене с усмивка вървиш.

Благодаря, че позволи, че намери сили

да те обичам, след като успя да ми простиш!

вторник, 17 февруари 2009 г.

Висока летва


Гримирах се за теб красиво.

Постарах се, за да бъда хубава.

Пуснах къдрите по раменете си игриво.

Съчетах се с светлината, лунната.


Почувствах се красива, си признавам.

Много исках с тебе да се видим.

Да ме харесаш много се надявах,

на Луната да поискаш да отидем.


И ти дойде и ме видя, така е.

По очите пролича, че ме хареса.

Но не беше сам, а с новата "оная".

Не разбра, че за тебе красотата съм измислила.


Сега разбрах- за теб съм просто картина.

Знам, че ме харесваш и обичаш да ме гледаш.

Но те е страх от идеята да ме имаш,

да имаш красота, но с ум... ледена.


Сега разбрах- ти нямаш смелост.

Прекалено Такава за теб съм.

В едно ум и женственост

висока летва е за тебе...


петък, 13 февруари 2009 г.

Възход и падение


Във възхода бяхме -
най-щастливите от всички.
И душите си деляхме,
давахме всичко нужно, лично.
Във възхода бяхме,
в най-силната връзка възможна.
Един от друг видяхме
всичко свое, всичко нужно.
Но дойде падение -
от високо паднахме на ниско.
А сега къде ли сме?
Да се върнем на върха си искам.
Е, дойде падение
и сега не сме щастливи вече.
Незнам къде ли сме
и накъде да тръгнем за изхода далечен.
Възходи и падения...
В живота винаги било така...
Любов, желание, умения -
само те ще ни спасят във любовта!

вторник, 3 февруари 2009 г.

Всичко си ти


На Зече



Вино и любов, и път, и песен

всичко това за мене си ти.

В живота- и труден, и лесен,

всичко в живота към тебе върви.


Като вино ме опияняваш.

Като път си важен за мен.

Като обич силна ме изгаряш.

И ти си песента във моя ден.


Всичко в живота към тебе върви,

в живота- и труден, и лесен.

Всичко това за мене си ти-

вино и любов, и път, и песен...

Посоки


От тук надясно съм аз.

От тук наляво- свободата.

Имаш само един час

да избереш посока за краката.


Избирай и тръгвай!

Аз те чакам вдясно.

Имаш право да избираш,

та посоката да бъде ясна.


Помисли добре преди това.

Вдясно- с мен и само с мен.

Вляво- просто свобода,

но без любов във твоя ден.


Хайде, избери!

Точката


Точката е тази.

Искам точно тук

да спреш и да кажеш

защо си вече друг.


Точката е тази.

Казах ти да спреш

в този момент ти да ми кажеш

от друга ли крадеш.


Точката е тази.

В тоз момент и в този ден

причина искам да ми кажеш

защо изобщо искаш да си с мен...

Стой далече


Моля те, скрий се някъде.

Стой някъде далеч от мен.

Моля те, далече някъде...

Стой далеч от моя ден!


Не трябва скоро да те виждам,

че ще бъде много, много тежко.

И да мисля за тебе даже не искам,

но не мога. Никак не е лесно!


Повече никога не ми звъни.

Моля те, иди- смени си номера.

Ти много тежко ме рани,

а да те забравя неспособна съм.

Гори!


Ей, любов, изгаряш ме!

Но харесва ми- гори!

Изгаряй ме! Изгаряй ме!

Всичко в мен изпепели!


Ей, любов ти давиш ме

в твоите дълбоки очи.

Но нямам против- дави ме!

Удави ме в твоите мечти!


Ей, любов, стихия си...

и затова си ти Любов.

И стихия, и магия си.

Дави, изгаряй, мой Живот!

До всички мои неблизки хора


Какво сега- да ми свали звездите ли?

Че за какво са ми?

Или пък да ми извика орисници?

За какъв дявол са ми?


Да ми е вечно, вечно верен?

Кой е тоя в днешно време?!

Гледа ви се- с мене бил е леден.

Я ни вижте в личното ни време...


Той мен не ме заслужавал...

Че вие кои сте да кажете?

Даже не ме бил ухажвал...

О, колко много се лъжете!


Не ме бил обичал, така ли?

Да ви кажа ли? Обожава ме!

Не ми давал всичко, така ли?

Че той на земята ми сваля рая...

Всичко


Искаш ли ръцете ми?

Давам ги за тебе.

Искаш ли нозете ми?

И без това вървят към тебе.


Всичко мисля, че ти дадох.

Всичко е твое, което намирам.

За тебе даже и от хората откраднах,

за да дам повече отколко имам.


Още нещо трябва ли?

Няква нужда? От нещо потребност?

Всичко, всичко мое дадох ти.

Само без едно- вярност...