Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





петък, 11 декември 2015 г.

На дъщеря ми


Роди се малка, моето момиче.
Като песъчинка малка - дъщеря ми.
От песъчинка малка те обичам,
Сякаш цяло си море. Света ми.

Роди се малка, а си тъй голяма.
Колко имаме да учиме от тебе!
Ти живееш сякаш пречки няма –
Падаш, ставаш и се учиш да умееш!

Тъй както само бебе може
Да пробва всичко без да го е страх,
Че ще падне, ще се нарани или пореже –
точно смело се живее в този свят.

Аз те моля и като пораснеш
Каквато точно днес си – остани.
Песъчинке, едно от мама не забравяй –

За да свети свещ, сама гори!