Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





понеделник, 24 ноември 2008 г.

Страст


Обладай ме!
Целувай ме нежно!
Искай ме!
Нека бъдем грешни!
Покори ме!
Давам ти се цялата!
Излъжи ме!
От Тебе да съм лъгана!
Заточи ме
Някъде дълбоко във душата ти!
Изгори ме
ако някога изляза от недрата ти!

Ако някога изляза от недрата ти,
Изгори ме!
Някъде дълбоко във душата ти
Заточи ме!
От тебе да съм лъгана-
Излъжи ме!
Давам ти се цялата-
Покори ме!
Нека бъдем грешни-
Искай ме!
Целувай ме нежно-
Обладай ме!

Нирвана


Отивам в нирваната-
издигам душата си
високо над слабото тяло.
И влизам във ваната,
измивам душата си
с вода вряла, кипяла.

Измита съм, виждаш ли?
По-чиста от всякога,
душата ми сега бяла е.
Излизам от нирваната,
свалям душата си
в дълбините на черното тяло.

Ще се върна в нирваната,
ще изкъпя душата си
и пак ще стане тя бяла.
Но пак ще изляза от ваната
и пак ще занося съдбата си,
и пак във черното тяло...

В някой минал живот


Била съм птица,
високо летяла
с крила разпрострени.

Била съм птица,
на вятъра пяла
с крила от Бога дарени.

Била съм птица-
красива и волна,
на Слънцето първа другарка.

Била съм птица-
летяща, свободна
и бяла, и светла, и ярка.

Била съм птица
високо в небето
от многото птици единствена.

Била съм птица,
летяла над морето
от свобода и шир пронизвана.

Сега не съм птица,
но пак ще бъда
с крила разпрострени.

Сега не съм птица,
но пак ще имам
крила...но от тебе дарени.

Сега не съм птица,
но пак аз ще бъда
красива и волна.

Сега не съм птица,
но пак аз ще бъда
летяща, свободна...

сряда, 19 ноември 2008 г.

Любовна параноя


Получаваш ли листчета със стихове сутрин?
Да, аз ги пращам.
Някой звъни ли на звънеца ти още преди утрото?
Да, аз всъщност звъня.
Чуваш ли някой да вика твоето име когато излизаш?
Да, аз те викам.
Усещаш ли някакси как в сърцето ми влизаш?
Да, искаш да влезеш.
Долавяш ли поглед впит в гърба ти?
Да, моите очи са.
Зад себе си усещаш ли стъпките ми много пъти?
Да, аз ходя зад теб.
А разбираш ли защо не ме виждаш, когато се обърнеш?
Да, защото аз съм невидима.
Помниш ли когато обещах, че от мен ще си обгърнат?
Да, помниш, разбира се.
И нали тогава казах, че винаги ще те преследвам?
Да, имам и такива сили.
Нали тогава казах, че за тебе аз ще съм последната?
Да, казах го, определено.
Сега усети ли, че мислите ти са подвластни?
Да, усетил си.
Полудяваш ли? По мен ли си захласнат?
Да, заклех те- полудяваш.
Сега навсякъде ти се привиждат моите очи?
Да, и затова се плашиш.
И живота ти без мен е толкова горчив?.
Да, заклинанието си опазих…

А мислех, че е доживотна


Аз всички празници на тебе дадох-
Празничното в празника ти подарих.
Бях готова себе си за теб да дам на клада
И всичко мое, всичко ценно аз на тебе посветих.

Давах чувствата си безрезервно и горещо.
С мисълта за теб започвах всеки ден.
Раздавах се! Всеки ден ти давах аз по нещо,
Всеки ден ти давах част от мен…

Разказвах всяка своя тайна- свята и греховна.
Разказвах всеки ред на всяка моя песен.
А колко песни ти написах аз любовни-
Песни за любов, море и още нещо…

Изчерпах се! Сега стоя си у дома
И, вярвай ми, никога не съм се чувствала така сама.
Казвам ти Сама, а не просто самотна,
Загубих любовта си, а мислех, че е доживотна.

Наздравица за тебе


Много малко време бяхме заедно,
Но всъщност аз съм още с теб.
И сега съм повече със теб, отколкото тогава,
Защото ти не си вече оня „сок от лед”.

Сега за мене си приятел-
Това е повече от онова, поне за мен.
Сега за мене ти си ценен
И от мен си по достойнство оценен.

Наздравица за тебе вдигам,
Защото ти я заслужаваш повече от всеки.
И без да спирам чаши ще наливам-
Моята и твоята заедно вовеки!

Една ръка не стига...


На майка ми

Една ръка не стига.
Винаги са нужни две!
Но на чия ръка доверие да имаш?
Със коя ще станат Две ръце?

Може ли приятелска да бъде?
Или, както мисля- не?
Не трябва ли майчина да бъде?
Това е доброто решение!

Майката се гледа като битие:
Въздуха, от който имаш нужда
И красивото около теб
И не може никога да бъде чужда.

В момент на слабост или на проблем
Не би могла да остави мен сама.
Само след секунди проблема е решен
И аз прегръщам майката една.

Най-искрено ми казва "Лека нощ",
Най-искрено от всички, знам.
И ме предпазва от кошмара лош,
Сякаш, че съм минала през храм.

И когато ме попита „Как си?” дори
Знам, че наистина ме пита
И виждам погледа й как от гняв гори
Ако й кажа, че не съм добре, разбита!

Една ръка не стига…
Винаги са нужни две!
Но щом ръката с майчина се вплита,
Непременно стават Две ръце!

сряда, 5 ноември 2008 г.

Изневерил


От вчера ми говори за нещо като безразличие,
Ама не знае думата и я нарича „отминало обичане”.
То това е тъпо обяснение- все едно да кажеш празнота,
А да имаш предвид друго чувство- любовта...
И ми казва, че душите ни били стопени
И никога един към друг не сме били толкова студени.
Отдавна не съм била споделяла нещата лични
И по това си личало, че били сме безразлични.
И не съм била държала на него заради пари-
Не можел бил да ми предложи бижута и коли...
И животът му се бил превърнал от поезия във проза
И бил чувствал, че заседнал е здраво в кални коловози.
И освен това, съвестта си раздвоил
Като ми бил изневерил...

Къде, бе, тръгна ти без мене?!


Видях ли те?
Ти ли по стълбите заслиза?
Теб ли чух?
Ти ли си тук, до мене близо?
Олеле! Не си ти!
Това били са светлини!
Мираж!
Такива са ми всички дни!
Да, знам!
Повече от всякога е празна тая къща!
Теб те няма!
А аз не мога страницата да обръщам!
Без тебе
Много ми е празен всеки кът.
И знаеш ли?
Ти и кафето не си изпи тоя път!
А тая чаша
С мухлясало кафе, напълнена наполовина
Какво сега?
Какво да я правя? Стои вече цяла година!
И знаеш ли?-
На телевизора си счупих екрана
А освен това,
Си скъсах оная пола, набраната
Кой?
Кой сега ще ми оправи телевизора?
Ами полата?
Без нея нямам много добра визия...
Вярваш ли-
За теб се сещам всеки, всеки миг?
Писна ми!
Накъдето и да се обърна само твоя лик...
Къде?
Къде, бе, тръгна ти без мене?
Върни се!
Ела и вземи ме със себе си!

И ти ли, Бруте?!..


Ох! Прекалено близо са стените!
Задушават ме отдавна тез гранити!
Кога най-после аз ще видя ден?
И ще срещна погледа ти- страшно смутен?

От колко време стоя в тъмнината?!
А и вече забравих всички познати...
Никой мен не ще чака отвън
За майка си съществувам само насън!

Ти погуби ме! Прокле ме!
За някакви пари и малко време
Продаде ме без да се замислиш
И робиня станах, не орисница!

Ах, само да изляза, чакай ме!
Тогава ще видиш друга страна от моето лице.
Тогава ще видиш какво е да бъдеш продаден
Тогава ще видиш Отмъщение (ще ти бъде дадено)!

Тогава ще попитам: „И ти ли, Бруте
Стана такъв човек- безскруполен?”
От няколко момичета, такива като мен
Продадени тела, държани в плен!

И да знаеш-мене тялото не ме боли,
Но душата на клада ти изгори!
И да знаеш- има възмездие,
След време Аз няма да питам какво ти е!

понеделник, 3 ноември 2008 г.

Страшно много съжалявам!


Никога не казах толкова неща,
За което страшно много съжалявам!

Никога не казах нищо за това,
Че да бъдеш ти до мен, аз те умолявам!

Никога не те погледнах честно във очите!
Никога не се почувствах Твоя!

Аз и ти така и не изгонихме мъглите!
Не изгонихме и от дъжда пороя!

Никога не казах: „Много те обичам!”,
Аз и никога не съм го чувствала.

На теб не можех в любов да се вричам,
Защото никога не съм го искала!

Но може би щах да те обичам,
Ако бяхме продължили като всички...

И в любов може би щях да ти се вричам,
Ако беше отключил само няколко вратички!

Никога не казах толкова неща,
За което страшно много съжалявам!

Дявол да те вземе!


Дявол да те вземе!
Появи се ти тъй лудо
В неподходящо време...
Но в деня ми стана чудо!

Счупи безпощадно моята душа!
Изведнъж как спрях да плача?!
Знам, че с тебе изключително греша,
Но напред пък смело крача!

Смел бъди!- Ела със мен!
И мене дяволът ще вземе!
И аз ще преобърна твоя ден
И то в неподходящо време!

Дяволът да ни вземе искам!
От никой аз не крия!
Да бъдем винаги тъй близки
И да чувстваме същата тази магия...

Тебе гледам, другия сънувам...


Среща с тебе имам.
За закъснението няма обида.
Но друг аз чакам да премине,
Неговите устни пак да видя.

Нищо не усеща твоето сърце,
Няма си представа даже.
Но моето вижда неговото лице,
С поглед ме кара да се чувствам ухажвана.

В тебе много аз открих,
Но ти не си темата вече.
Теб до дъно те изпих,
Затуй от мислите ми си далече.

Гледам тебе, другия сънувам-
Аз на нищо вече не приличам!
И омръзна ми да се преструвам-
Тебе галя, другия обичам!

(Съжалявам!)

Не мога да забравя...


А ти дали забрави..?

Не мога да забравя със теб онази среща.
Не мога да забравя валящия навънка дъжд.
Не мога да забравя ласките горещи.
И не мога да забравя как изчезна изведнъж...

Не мога да забравя на целувките ни онзи звук.
Не мога да забравя как за теб умирах.
Не мога да забравя- онази вечер беше друг.
Не мога да забравя- да се радвам аз не спирах.

Не мога да забравя... но ти вече си далече!
Не мога да забравя... само тогава бях Жена!
Не мога да забравя... ала трябва да забравя вече!
Трябва веч да се обърна на другата страна!