Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





четвъртък, 11 април 2013 г.

Попътен вятър (ако знаеш посоката)



Ще кажеш „слънце искам”,
Когато вятърът е силен.
Пропускаш, не разбираш ли,
Че вятърът ти може и да е попътен?

Вятърът понякога помага -
Избутва те в избраната посока.
Но не чакай само него ти, приятелю –
Той само бута. Не насочва!

А ти във слънце, и във вятър
Трябва смело да вървиш.
Избери посока за краката си,
После заедно с времето тръгни…

вторник, 9 април 2013 г.

Обвинения


Обвиняват ме.
За някои съм странна, за други – банална.
За някои съм сива, за други – в повече цветна.
За някои съм тиха, а други смятат шума ми за твърде силен.
На някого липсвам, други ме смятат за натрапчива.

Обвиняват ме.
Че от някои съм различна, а за други – твърде същата.
С някои прекалено лична, а пред други – с тежка маска.
За едни съм твърде активна, а за други – прекалено несъществуваща.
Понякога силна, с после отчайващо слаба.

Обвиняват ме.
В летене в небесата.
В прекалено влюбване.
Обвиняват ме онези, които никога не са обичали.
Обвиняват ме, защото не разбират, че влюбването и летенето в небесата
Са синоними. Че щом съм влюбена, аз трябва да бъда

          И различна, и същата...
          И сива, и цветна...
          И силна, и слаба...
          И тиха, и шумна...

Сега аз ги обвинявам.
В невлюбване!