Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





вторник, 10 март 2009 г.

Без мечти


"Имах мечта да имам часовник. Сега имам часовник, но нямам мечта." В. Петров

Кога ще свърши тая мъка!?
Кога ще спре да ме боли!?
Сякаш, че тринайсет лъка
са пробили моите мечти...

Мъка, че за нищо не мечтая.
Имам всичко вече. И?
Какво ли да сънувам и желая?
Искам си обратно всичките мечти...
Връщам всичко, дето аз получих.
Нищо не желая вече истински.
От това, че всичко имам, аз научих,
че човек е нищо без мечтите си...

А дните си текат...


Колко пъти ще ми пие от сълзите?
До кога ще продължава той такъв?
Разваля ми живота, а пък дните
продължават все така да си текат...

И толкова от тях изминаха...
и всичките от него са отровени...
А аз не намерих в мене силите,
като че ли от дявол са прогонени.

Боже, дай ми вече сили, моля!
Нека вече спра да плача.
Искам моя свобода и моя воля
да изляза от живота с него мрачен

понеделник, 9 март 2009 г.

А аз не спирам да греша...


Сгреших, а ти прости ми.

За това и ти благодарих.

А мамка му, сега кажи ми

защо отново след това сгреших.


За тебе аз съм лоша грешница,

а за мене ти си "Моят принц".

Наричам себе си и блудница,

защото на себе си така и не простих.


Осъзнавам грешката- голяма.

И от грешки искам аз да се спася.

Обещах, че повече така да правя няма,

а пак не спирам да греша ...