Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





четвъртък, 28 май 2009 г.

Не бърши сълзите ми с пари


Не бърши сълзите ми с пари.
По този начин разбери - не ми помагаш.
По този начин все повече започва да боли.
Освен тъгата, парите от сълзи наслагваш.

Не бърши сълзите ми с пари.
По този начин все повече ще се разплача
и така не ме успокояваш всъщност ти.
Парите все ще свършат, сълзите не обаче.

Не бърши сълзите ми с пари.
Не ти ги искам, искам теб без тях.
Ще продължа да плача, че много ме боли,
че сега парите са важни, преди аз бях...

събота, 23 май 2009 г.

Благодаря


Благодаря, благодаря ти за тази целувка.
От нея имах нужда... и благодаря!
Благодаря, че дойде, че ме прегърна...
Че те има, ти благодаря!

Благодаря, че беше там до мен тогава
И даде ми твоите минути.
За две минути аз потънах във забрава
И за тях пак благодаря ти!

Провокираше усмивка и си я получи.
Тя цяла вечер грееше на моето лице.
Че се усмихвам зарад теб, благодаря ти!
Усмихвам се и аз, и моето сърце!

Благодаря, благодаря , че ме обичаш.
И че ми даваш да го разбера, благодаря.
Харесва ми да знам, че ме сънуваш, че ме искаш
И че тръпка твоя съм... Благодаря!

Два огъня въе мен горят...


Два огъня във мен горят...
И двата тъй изпепеляващи.
И двата със греховни думи ме зоват.
И растат, не са догарящи.

Единият е огъня разумен,
Другият – огън на страстта -
Огън силен, запален от безумие,
Но все избирам огъня на мъдростта.

Два огъня изпепеляват мен
И двата дават моя смисъл...
С този огън на страстта да имам само ден,
С другия да посрещам дните си различни.

Два огъня във мен горят
И затова съм като факла жива.
Две рани във гърдите ми кървят.
Две усмивки раните прикриват...