Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





неделя, 4 март 2012 г.

Заради едното его...



Бутилка марков бърбън.
И пепелник, задавен от цигари.
Аромат на свещи и случайности,
С лека нотка на поквара.

Луксозна къща, кожен стол
Силен джаз и тъй нататък.
Имаш всичко и какво?
Тя ти липсва. И си недостатъчен.

На ум крещиш, че я обичаш,
Та чак лицето ти се изкривява.
Тя ти липсва, ти отричаш.
Тя те иска, ти не даваш.

Кой си ти и за какво се бориш?
Не инатът - пулсът вместо теб говори.
На вратата чука, ти искаш да отвориш!
Но не. Само ако те помоли…

Имало едно време...


Искаш ли да ти разкажа
част от нейната история?
Имало едно време
едно момиче,
което никога не го боляло.
Защото не обичало.
Минало това време
и това момиче
веднъж го заболяло.
Научило се да обича...
Край.

Заслужената прошка


Прощавам не защото съм наивна.
Прошката ме прави мен човек.
Прошката я могат само силните.
За тях тя не е тежест, ами лек.

Плаченето не говори, че си слаб.
Плаченето става за мъже.
Но само за онези, които могат да ценят.
Аз мисля - заслужават прошка те…