Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





вторник, 29 януари 2013 г.

Запомни как ме обичаш сега



Само едно ще помоля:
Запомни как ме обичаш.
Запомни ме такава,
Млада, красива, щастлива,
Обичана,
Тичаща.

Само това аз те моля:
Запомни как ме обичаш
Сега,
Че времето не прощава –
Променя ме, остарявам,
Върху лицето ми слага
Следа.

И за последно те моля:
Запомни как ме обичаш
Нощеска, не утре.
Аз винаги ще бъда твоя,
Но никога тъй млада,
Безупречна.

Затова запомни ме сега.
А после само си спомняй...

петък, 18 януари 2013 г.

Тайфун


На моменти сигурно не можеш да я траеш.
Енергията й ти идва в повече.
На моменти е различна. И мислиш, че не я познаваш,
А после същата, малката, твоята…

На моменти тя е тиха и смълчана,
А след малко пее и крещи неистово.
Същевременно обещание е, и закана.
Понякога фалшива, после страшно истинска.

Виждаш я добра, и мила, и грижовна.
А след малко сякаш се превръща във тайфун –
Фучи, беснее и е недоволна.
От тебе иска невъзможното. Безумия!

Понякога мечтите й ти идват в повече.
Прекалява с невъзможните си цели.
Иска всичко. Ти мислиш „Прекалено е!”
Не спира, не почива. Така не можете да „мелите”!

За суетата й да не говорим –
Прекрачва всичките разумни граници.
Нещо повече – тя постоянно спори.
А после спира, усмихва се, целува те.

Тази нейна двойственост измъчва.
Недоверието й, редуващите се усмивки и сълзи.
Ала знаеш, че ако понечи да си тръгне,
Ще ти липсва. Дали ще издържиш? Дали?

сряда, 16 януари 2013 г.

Да помълчим



Седни до мен. Че да си помълчим.
В мълчанието, мила, има много красота.
С малко хора можеш да мълчиш
И да се зареждаш едновременно с това.

Седни до мен. Че да си помълчим,
Макар че много имаме да си говорим.
Ала не мисли, чувства ако искаме да сътворим
Трябва да си помълчим. За да се Видим.

Не се виждаме, а само се гледаме като говорим.