Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





събота, 18 май 2013 г.

Благодаря ти, че те има!



За всичките нощи, в които
Само мисълта за теб
Ми даваше сили. За дните,
Изпети със теб във дует.

За всичките пъти, когато
Накара ме теб да прозра.
За преоткритата в мене – жената.
За преодоляната с тебе тъга.

За очите, които ми даде,
Когато бях сляпа, сама.
За всички минути откраднати.
За тази щастлива съдба.

За крилете, що ти подари ми.
За това, обич, ти благодаря!
Заклевам се – с теб ще летиме
В прекрасната наша съдба.

онзи, който обожаваш...



той има красиво лице. много красиво лице.
но това лице не те интересува!

защото няма значение. няма значение как изглежда. той. 

той има характер, твърд като нешлифован диамант, труден като изкачването на еверест през зимата. той има мнение – непоклатимо мнение – толкова непоклатимо, че всеки може да му повярва. той има присъствие, защото когато влезе в стаята, сякаш присъства само и единствено той. той е труден. той е опърничав. понякога даже е жесток.

толкова жесток, че те променя изцяло. изкоренява от тебе всичко, което си мислила, че си и те прави антипод на самата теб. пренарежда те – тебе, живота ти, мечтите ти, дъха ти… разхвърля те и те подрежда. съгражда те и те руши. дави те и те спасява. кара те да летиш и да пълзиш.

а ти го молиш за още. и го правиш с любов.

и не заради красивото му лице, и не заради неговата осанка, и не за всичко привидно обичано. а заради това, че ти имаш нужда –

нужда

да му се доказваш. че можеш да шлифоваш диамант, да изкачиш еверест през зимата, да пренаредиш себе си, да се разхвърлиш и подредиш, да бъдеш съграждана и рушена, да се давиш и да се спасяваш, да пълзиш и да летиш, да бъдеш антипод на себе си...

защото ти обичаш да си различна себе си всеки ден. ти можеш да обичаш само различен.

затова не го карай да бъде само мил и нежен, да бъде само своето красиво лице. защото тогава той няма да е той – онзи, когото обожаваш…

именно заради неговите противоречия!

обожаваш...

вторник, 7 май 2013 г.

Давам ти



Давам ти любов (със цялата си същност).
Давам ти очи (да гледаме с едни).
Давам ти градина, в която да разпръснеш
Многото цветя на щастливите ни дни.

Давам ти сърце (в тепсия ти го давам).
Давам ти уста (през нея дишай, говори).
Щом обичаш ме, аз давам се тогава!
Само моля те, от самотата ме пази…

It's a man's world



Тя е момиче. На двайсет.
И понякога силно иска да плаче.
Иска пауза (или поне запетайка),
Когато лентата почне да влачи.

Тя е момиче, но правото няма
Да бъде момиче, защото сега
Не е достатъчно да бъде Голяма,
Трябва мъж да е, а не жена.

В мъжкия си свят това момиче
Съчетава гладене на мъжки ризи
с мъжки мечти и мъжки амбиции.
С мъжка сила (и женски сълзи).

Женското в нея роптае и спори,
Иска червило, време, разбиране…
Ала мъжкото в нея постоянно говори:
It’s a man’s world, иначе отиваш си…

И в женското тяло събира мъжка походка,
И бори се мъжки със своята женска съдба
Не чака шофьор, а кара си лодката.
В този свят може само с мъжка душа.

четвъртък, 11 април 2013 г.

Попътен вятър (ако знаеш посоката)



Ще кажеш „слънце искам”,
Когато вятърът е силен.
Пропускаш, не разбираш ли,
Че вятърът ти може и да е попътен?

Вятърът понякога помага -
Избутва те в избраната посока.
Но не чакай само него ти, приятелю –
Той само бута. Не насочва!

А ти във слънце, и във вятър
Трябва смело да вървиш.
Избери посока за краката си,
После заедно с времето тръгни…

вторник, 9 април 2013 г.

Обвинения


Обвиняват ме.
За някои съм странна, за други – банална.
За някои съм сива, за други – в повече цветна.
За някои съм тиха, а други смятат шума ми за твърде силен.
На някого липсвам, други ме смятат за натрапчива.

Обвиняват ме.
Че от някои съм различна, а за други – твърде същата.
С някои прекалено лична, а пред други – с тежка маска.
За едни съм твърде активна, а за други – прекалено несъществуваща.
Понякога силна, с после отчайващо слаба.

Обвиняват ме.
В летене в небесата.
В прекалено влюбване.
Обвиняват ме онези, които никога не са обичали.
Обвиняват ме, защото не разбират, че влюбването и летенето в небесата
Са синоними. Че щом съм влюбена, аз трябва да бъда

          И различна, и същата...
          И сива, и цветна...
          И силна, и слаба...
          И тиха, и шумна...

Сега аз ги обвинявам.
В невлюбване!

събота, 9 март 2013 г.

Три дни след три години



На човекът, готов да ме чака вечно.
На човекът, за който цялото чакане си заслужава.

Три години разстоянието ни дели.
И изпитваше ни. Не прощаваше. Болеше.
Три години във различни две страни
Бяхме с теб. Но всъщност заедно вечно.

Много нощи силно ни боля.
Ей, Богу, трудно се заспива сам!
Трудно беше, ала любовта ни издържа.
Остават три дни. И се връщам там.

Там, където имаме общ дом,
Там, където ние си принадлежим.
Направо казано – пред нашата любов поклон!
Заради нея сполучихме да издържим!

Три дни след три години – те какво са?
Три. И завинаги се връщам, мило.
Съдбата изпита любовта, защото
Да си знаем, че любовта е победила!

                                И да помним...

петък, 8 март 2013 г.

Мамо


Снощи полегнах сама на дивана.
Взех три албума в ръце.
Разглеждах тогава снимките с мама.
Спомних си как била съм дете.

Стана ми топло и мило
От всичките спомени с моята мама.
Детското чувство красиво
Върна се при дъщерята голяма.

Колко щастливо дете съм била!
Плитчици тя ми плетеше,
Живеех във вечна игра
В дома, който за мен тя строеше.

Правихме сладки и фигурки,
Водеше ме на вокална група,
Рисуваше ми красиви картинки,
Бяхме щастлива циркова трупа.

Целуваше челото ми за лека нощ,
Не пропускаше да каже колко ме обича.
Създаваше ми атмосфера на разкош,
За да бъда принцеса, а тя - моя кралица.

Винаги бе мой приятел.
Научи ме на всичко, що днеска знам.
Научи ме да бъда мечтател,
Научи ме да съм силна, голяма.

Мамо, много ти благодаря!
За всяка частичка от тебе във мене.
Плача, докато пиша това –
От щастие, мамо, за тебе!

Мамо, ти ми даде живот,
Но по-важно – даде ми старт.
Научи ме, мамо, на любов…
С която аз дишам! Честит осми март!

четвъртък, 7 март 2013 г.

Вкус на влюбени устни..


Когато обичаш
(когато страшно обичаш),
Искаш човекът да знае това.
Затова му го казваш,
Тъй често повтаряш,
Че той е за тебе света!
Но чувстваш
(тъй страшно го чувстваш) –
Недостатъчно е това!
Не обичаш,
О, не, не обичаш!
По-силно е от любовта...
Но го казваш,
Ежедневно го казваш
С надежда, че той всеки път
Ще разбира какво му разказват
Устните ти… за любовта.
Повтаряш,
Без умора повтаряш,
А думите оставят следа.
Те стават тъй сладки,
Тъй сладки,
Както вкуса
На устните, дето изричат
това.

вторник, 29 януари 2013 г.

Запомни как ме обичаш сега



Само едно ще помоля:
Запомни как ме обичаш.
Запомни ме такава,
Млада, красива, щастлива,
Обичана,
Тичаща.

Само това аз те моля:
Запомни как ме обичаш
Сега,
Че времето не прощава –
Променя ме, остарявам,
Върху лицето ми слага
Следа.

И за последно те моля:
Запомни как ме обичаш
Нощеска, не утре.
Аз винаги ще бъда твоя,
Но никога тъй млада,
Безупречна.

Затова запомни ме сега.
А после само си спомняй...

петък, 18 януари 2013 г.

Тайфун


На моменти сигурно не можеш да я траеш.
Енергията й ти идва в повече.
На моменти е различна. И мислиш, че не я познаваш,
А после същата, малката, твоята…

На моменти тя е тиха и смълчана,
А след малко пее и крещи неистово.
Същевременно обещание е, и закана.
Понякога фалшива, после страшно истинска.

Виждаш я добра, и мила, и грижовна.
А след малко сякаш се превръща във тайфун –
Фучи, беснее и е недоволна.
От тебе иска невъзможното. Безумия!

Понякога мечтите й ти идват в повече.
Прекалява с невъзможните си цели.
Иска всичко. Ти мислиш „Прекалено е!”
Не спира, не почива. Така не можете да „мелите”!

За суетата й да не говорим –
Прекрачва всичките разумни граници.
Нещо повече – тя постоянно спори.
А после спира, усмихва се, целува те.

Тази нейна двойственост измъчва.
Недоверието й, редуващите се усмивки и сълзи.
Ала знаеш, че ако понечи да си тръгне,
Ще ти липсва. Дали ще издържиш? Дали?

сряда, 16 януари 2013 г.

Да помълчим



Седни до мен. Че да си помълчим.
В мълчанието, мила, има много красота.
С малко хора можеш да мълчиш
И да се зареждаш едновременно с това.

Седни до мен. Че да си помълчим,
Макар че много имаме да си говорим.
Ала не мисли, чувства ако искаме да сътворим
Трябва да си помълчим. За да се Видим.

Не се виждаме, а само се гледаме като говорим.