Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





понеделник, 21 март 2011 г.

"Но идва ден" vol.2


Лесно те разбирам - ти искаш да мълча.
Добре, предавам се и този път аз млъквам.
Този път вместо мен ще говори нощта,
тя ще те ядосва. Аз вече се изтърках.

Нощта чрез ласо здраво тебе ще завърже
на най-масивното, столетното дърво.
Сенки ще преминат покрай тебе бързо,
ще ти носят спомени и аромати на любов.

Ще се издигне буря, ще те хване страх.
Ще бъде там ужасно, мръсно и студено.
А нощта ще ти удари и плесница със замах,
ще изкрещи: "Не виждаш ли, че е ранена?!

Не виждаш ли - отчаяно те тя обича?!
Не виждаш ли - душата си за теб продаде?!
За това ти удрям таз плесница -
опомни се - тя заради тебе плаче!"

Не знам какво се случва по-нататък и дали
разбираш, че нощта визира мен.
Ако ти е важно - бързо на нощта отговори,
защото се вижда края й. И идва ден.


"НО ИДВА ДЕН"

Но идва ден и близките неща ти стават страшно чужди... Любимата ръка със времето забравяш. Онези устни в миналото (без да се усетиш) ти оставяш. И ще мине време - и нея ще забравиш.

Но идва ден и сладките неща започват да горчат. Шоколадът вече не е същият, защото не е примесен с вкуса на нейните устни. Забравяш шоколада. Ще мине време - и нея ще забравиш.

Но идва ден и красивите неща вече стават грозни. Не харесваш вече сухите цветя, нали? Те са неин патент в съзнанието ти. Забравяш за сухите цветя. Ще мине време - и нея ще забравиш.

Но идва ден и спомените връщат ти се страшно близки. И ден по ден се сещаш за любимата ръка, за шоколада, за сухите цветя и за... златните коси на твойта Пепеляшка, и за пердетата във спалнята, и за ръката й на твоето коляно, и за търпеливата ви песен, за часовника. И за всичко преживяно с нея...

Но идва ден и близките неща започват да ти липсват. Но идва ден и устните ти търсят сладките неща. Но идва ден и красивите неща са пред очите ти - навсякъде. Само не и златните коси на твойта Пепеляшка...