Колко хора преди тебе бяха готови на всичко...
Предлагаха ми все какво ли не...
Предложиха ми цял един свят, а аз не исках нищо.
Не го приех, отказах им... заради теб!
И колко шанса тоз живот ми даде!
Колко дълго можех аз да продължа...
Можех да правя всичко, да ходя навсякъде,
да оставя нещо от себе си, нещо на света!
Колко приятели през мене минаха -
всички те близки, всеотдайни бяха,
но накрая всичките оставих някъде
само заради едно - заради твойта воля. Заради теб!
А днес стоя сама в живота - клетка
и чакам само да ми се обадиш. Дори за минутка,
само за да знам, че за мен си се сетил,
но теб те няма. А аз обичам те... Ах, заради теб...
Горчат ми устните! Но пък какво да кажа?
И думите даже оставих си... пак заради теб!
Такъв е животът, така ми се пада (без бой се предадох).
Нещастница, а вчера й беше предложено цялото щастие...