Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





събота, 31 януари 2009 г.

Още ще горим...


Там където е текло, пак ще тече.
Така ми говориха всички...
Не вярвах, но ето- тече...
Пак съм в старата връзка и привички...

Там тече, горя и още много ще гори...
А мислих, че е изгоряло...
И още 100 години да гори дори
Пак няма да е изтлеяло...

Как можа да завали?


Как можа да завали?
Изми ти следите.
Всичко след тебе изтри,
А ето, минават си дните.

Как можа да завали?
От тебе не остана нищо.
Даже спомените ми покри,
А бяха ми много лични...

Как можа да завали?
Водата...спомени...отронени
Водата като огън да ме изгори!
За какво съм аз без спомени?

А то вали, вали, вали...

Все си спомням за оная песен...


Все си спомням за оная песен,
Дето никога не ти изпях...
Все си спомням за оная есен,
В която никога не те видях...

Все си спомням за оная гледка,
Дето не знаех дали я харесваш...
Все си спомням за оная клетка,
С птичето, дето исках да разресваш...

Все си спомням за оная мъка,
Която с тебе никога не преживях...
Все си спомням за оная връзка,
С която аз не остарях...

Бях ли за тебе различна?


Бях ли за тебе различна?
Бях ли нещо повече от номер 102?
Бях ли за тебе Момичето?
Място имам ли във спомените някъде?

Бях ли за теб най-красивата?
Обръщах ли ти аз света с целувките?
Правех ли те на моменти най-щастливия?
Още помниш ли ги нашите- милувките?

Много се чудя, незная
За теб огън ли бях или лед?
Не искам вече да гадая-
Кажи ми- колко струвах за теб?

Афоризмите...


Прехвърлих афоризмите през рамо
И тръгнах смело към мъдростта.
Взех три афоризъма само-
За любовта, богатството и гордостта.

Любовта какво е? Tрябва ли ми?
Да, за да знам, че съм живяла...
Богатство? За него всеки на всичко готов!
Аз не искам да бъда по това онемяла...

Гордост? Защо? Не е ли порок?
Гордост ще пише на чело ми
И в нисък дол и на връх висок.
Защото съм горда. Защо ли?

четвъртък, 29 януари 2009 г.

Започнем ли да лъжем...


Започнем ли със тебе да се лъжем,
Връзката от само себе си се прекратява.
И света ни целия тогава става тъжен.
И от Нас само спомен блед остава...

А аз и ти започнахме вече от отдавна,
Започнахме много преди да се наложи.
И връзката приключи тихо, бавно,
Още преди истински да е започнала...

Съжалявам, съжалявам, че те лъгах.
И съжалявам, че на теб го позволих.
Навиците ти не исках да изтръгна,
Навиците- да си собственост на повече жени.

Сега си мислим, че имаме реална връзка,
А тая връзка е постлана от лъжи.
Опитвам се да бъда горда, дръзка,
А дали ме заслужаваш ти?!
Хайде, излъжи...

събота, 24 януари 2009 г.

Февруари


Ще се върне ли оня февруари-
Студен и гаден, но пък най-щастливия?
Ще се върнат ли и навиците стари,
Мечтите ни- красиви, дивите?...

Няма да забравя тоя февруари,
Той донесе ми голямата любов.
Той в едно събра две отделни гари
И релсите, и влаковете даже в тях

Ще почувствам ли тоя февруари?
Такава любов пак да ме опива...
Ще се върна ли при мислите си стари?
Не, тоя февруари вече си отива...

понеделник, 19 януари 2009 г.

От тук нататък...


Някъде във миналото ти направи грешка...

Когато аз разбрах се почувствах жалка, смешна.

Била е грешката изцяло на мой гръб.

Но ти се оправда- бил си "глупав", бил си "луд"...

Не ме интересува вече грешката изобщо!

Била е ситуацията дръзка, лоша...

От тебе искам само да я осъзнаеш

и с мен вече никога да не си играеш!

Смело, без болка аз гледам напред!

Гледам заедно как сме ние с теб...

Просто знай- от тук нататък прошка няма!

Без значение от грешката- малка ли голяма...

Бъди ми верен, а и вярвай в мен!

Бъдещето ни започва от този момент... ;)

Видях я!


Видях я вече- красавица е!

И името й чух- завидно е.

Походката видях- самоуверена.

Признах я тая, жалката...

Нещастница е пълна. Безобразие!

Ти каза ли й името на нашето дете?

Тя знае ли със тебе на къде върви?

Знае ли, че съм вкъщи и чакам те?

Какво й обеща, глупако- пак пари!

Да? Ти така купуваш всичките жени.

Но забрави ли отдавна мен как купи?

С усмивки и целувки много скъпи.

Те на мене ми излязоха безумно скъпи.

Чакам те сама. Знаеш ли колко пъти!?

Синът ти те чака, не може без тебе.

А ти си със нея и нощем, и денем...

петък, 16 януари 2009 г.

Само ако можех...


Ако можех да зная какво ще ми се случи в утрешния ден...

Ако можех да зная какво ще получа след утрешния ден...
Ако можех да зная какво да направя сега със теб...
Ако можех да зная какво мислиш ти в този момент...
Ако можех да мога, да знам, да бъда, да живея...
Ако можех когато си поискам в облаците да се рея...
Ако можех да имам всеки, който пожелая...
Ако можех за никого и нищо аз никога да не ридая...
Ако можех да бъда повече от всеки мой познат...
Ако можех да направя живота ти и рай, и ад...
Ако можех да бъда безкрайно, жестоко щастлива...
Ако можех никога повече да не бъда ранима...
...Аз нямаше да бъда истинска!

четвъртък, 15 януари 2009 г.

Ще ти оставя белег



Ще ти оставя белег, обещавам!

...Още тази нощ...

Цяла нощ ще ти разказвам,

че живея във разкош.

Ще ти разказвам за света,

за това къде била съм.

Няма да пречупвам между нас леда,

а самочувствието ти ще смазвам.

Ще ти покажа колко малко си пред мене.

Ще ти покажа, че си нищо.

Опита се в неподходящо време

ти реши да си различен.

Ще се чудиш как съм толкова красива.

Ще ти говоря на латински.

Ще видиш, че съм умна, жива.

Ще навляза в твойте мисли...

Аз така ще ти оставя белег,

който всъщност все ще те боли.

Ще съжаляваш, че с мене бил си леден!

Сбърка ме със другите, нали?

вторник, 13 януари 2009 г.

Help


Спаси ме от самата мен...

аз ще се самоунищожа...

Спасявай ме всеки ден...

Моля те, води ме за ръка!


Аз сега съм слаба, малка...

Сега аз имам само теб...

Вече съм картинка жалка...

Защо строших обвивката от лед?!


Спаси ме, знам, че имам нужда...

Спаси ме от самата мен...

Не искам вече да ти бъда чужда...

Искам да съм част от твоя ден!

Много като тебе вече плакаха...


Ето казвам ти- не си ми първия!

Много като тебе вече плакаха...

Казвам ти- няма и да си последния.

Много като тебе вече изгоряха...


...Много като тебе вече плакаха

със сълзи по-горещи от твоите.

Много повече от тебе страдаха.

Твоето ще мине, не бой се...


Много като теб се влюбиха

даже много повече от тебе.

Но в никой аз не влюбих се,

за всички аз бях ледена.


Нищо аз не дадох никому-

нито тялото, нито пък душата.

Един по един ги водех във Нищото,

а те си мислеха, че ги водя в кревата.


Ето, казах ти- не си ми първия!

Много като тебе вече плакаха...

Казвам ти- няма и да си последния!

Още хора след тебе ще са плакали...

петък, 9 януари 2009 г.

Пребита


Ах, колко е грозна картинката,

дето й гледам лицето!

От тебе ранена, направо пребита е,

но не лицето- сърцето...

Лицето е грозно, намръщено, сиво,

но не пребито физически.

Заради тебе тя вече не е красива,

ти я размаза психически!

Не мога, не искам да гледам картинката,

чак от теб се отвръщавам.

Как можа да постъпиш така със момичето?

Наред ходиш, нараняваш.

За нещо ще те информирам-

всичко се връща тъпкано...

И ти като нея, и ти ще умираш,

тройно ще ти бъде върнато!

Признание


Добре, признавам си- аз спах със него!

Добре, отказвам се- хареса ми така!

Добре, предавам се- беше ми прекрасно!

Добре, казвам си- сега не съм сама!

Добре, знаеш ли- аз вече съм с него!

Добре, казвам ти- даже ми харесва!

Добре, другото- по-добър е от тебе!

Добре, обаче искам още по-добър...

Не те искам


Защо така ме гледаш?

Аз ли те предизвиквам?

От мен какво очакваш?

Със свалянето ти да свикна?!


Не ми харесва, спри се вече!

Не искам аз от теб питие.

Ако искаш ти ме гледай отдалече,

но не ме доближавай, не!


Не ми звъни, аз моля те.

Не ми изпращай купища цветя.

От живота си аз гоня те,

живота, в който ти така и не влезна...

Следвай ме...


Приятелю мой, следвай ме

тук, по снежната пътека.

Хвани ме за ръка, върви със мен,

усмихвай се с усмивка лека.


Следвай ме, аз ще те водя.

Искам да ходиш до мен.

Я, погледни нависоко

Снежните планини в този ден.


От твоята ръка аз се нуждая,

разбери това и ме следвай.

Не искам да бъда сама, да ридая.

Грижи се за мен и ме гледай.

четвъртък, 8 януари 2009 г.

Търся те... Ще те намеря



Имам мечта да те имам.

Един ден ще бъде така.

Имам мечта да обичам.

И това ще бъде така.


Ще търся, ще търся дълбоко-

ще чакам теб да открия.

Дори да боли жестоко,

аз обещавам, че ще те намеря.


Когато тебе намеря,

когато те видя в нощта,

ще ти кажа, че ти си човека,

че дълго си бил моя мечта.


Оттогава аз ще живея за тебе,

за тебе ще бъда най-добра на света.

Това ще бъде любовта на време.

Това ще бъде любов без цена.

С усмивката напред


Аз винаги ще се усмихвам.

Ще бъда най-щастлива на света.

Аз винаги ще ви обичам.

Приятели мои, мои слънца.


Със вас напред и с песен

От днес ще бъда Мис Слънчице.

И лято, и зима, и пролет, и есен

ние заедно ще сме най-щастливите!


От днес си казвам: "Продължавам

по пътя си някъде светъл".

Лошите ще наранявам,

с добрите ще бъде с добро, с леко.


Този, който мене заслужава,

ще бъде до мен, ще го обичам.

Ще продължавам с него до забрава.

Ти ли си този, който аз искам?

понеделник, 5 януари 2009 г.

Сандъка на детството


Отворих сандъка на детството,

детството твое, далечното.

Никога не си ми говорил за него.

Не ми даде спомените, избра лесното.


Отворих! Видях ти мечетата-

плюшени- сиви, кафяви и сини.

И книжките ти даже прочетох.

Лексиконите видях, попълнени лениво.


Любимия ти цвят е бил червеният.

Сега ми казваш хладнокръвно "черен".

Любимото ти ястие-филия с чубрица.

Сега цитираш сьомга, ребърца...


И имал си приятел на име Иван.

Сега не знам за него нищо.

Наричаш си приятелите "господин..."

Защо нямаш приятел един личен?


Намерих в съндъка конструктор.

Разбрах, че е бил подарък за Коледа.

Да, сега си инженер- конструктор,

но защо не си поиграеш веднъж с LEGO-то?


Защо не говориш за детството?

Защо от мен скри този сандък?

Страх те е да познавам за теб съкровеното...

Не искаш пред мен да си малък...


Помисли, аз искам ТЕБ да познавам!

Искам за мен да си просто дете.

Добре знам, че детската обич е чиста

и тя със детето расте...

Виктори!


Победих те, викам "Виктори!".

Победих те с малките си силици.

Победих те, виктори!


По-силна съм от тебе, силна съм.

Душата ми в волна, волна съм.

По-силна. Волна.


Сега победата е моя, моя е!

Вече лягам си спокойна във покоя.

Победата е моя! Моя е!

Нечия


Аз искам да съм нечия-

твоя, негова, чужда... незнам.

Аз искам да съм влюбена,

да изпитвам обич голяма.


Нечия да съм единствена,

малката муза на мъж.

Също като книга да бъда прелиствана-

Да ме препрочита веднъж и още веднъж...


Нечия да съм, любимата,

най- сакралното и съкровено нещо.

За тебе като мене има ли?

Нека бъда твоя вече!!!

Не заслужавам


Недей! Не бъди мил с мен!

Не заслужавам твоето внимание.

Не започвай с милостиня този ден.

Бъди егоист! Внимание!


Предадох тебе. Нараних те.

Не заслужавам и да ми говориш.

Нараних сърцето, изгорих го.

Научи се като мен да лъжеш.


Стига! Вече бе добър и честен.

Давай- викай ми, мрази ме!

Сега за тебе за да стане лесно,

И ти вземи сърцето, изгори го.

Ние с вас


На Тони и Злати

Да се чувствам сама? Не, не мога!
Да ми бъде лошо? О, за Бога!
Че как?- Това е невъзможно...
Да сънувам кошмари даже е сложно.

Нали имам приятели- те са до мене.
И са заедно с мене по всяко време.
Тях лично аз приемам като братя,
с тях живея като че на двата свята.

Обичам ви! С вас съм във рая!
С вас ще се смея, с вас ще ридая.
Вие за мене сте скъпи и ценни,
за вас подарявам си всичките дни...