Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





петък, 18 ноември 2011 г.

Нестинарка



Смятам, че съм нестинарка
Върху пепел от мечти.
Стремя се към една загадка,
Която Бог ще разреши.

Ходя бавно по жарава,
Отговора й да стигна аз (веднъж).
И загадката тогава
Да ми каже – докога ще трябва да съм мъж.

Ако жена съм, щях да плача,
че огън под краката ми гори?
Искам аз жена да съм, обаче
Само мъж на болката търпи!

Дочаках недочаканото

Не завърших почнатите стихове.
И не изпях акомпанираните песни.
Не запомних важните си мигове,
Пропуснах чаканите срещи.

Не изядох сготвеното ядене
И не изпих препълнената чаша.
Не стигнах до себераздаване.
Друго случи се обаче.

Аз дочаках недочаканото,
Избързах и със закъснялото.
И разградих несъграденото.
Преди затварянето на очите
Аз заспала съм!

сряда, 16 ноември 2011 г.

В този живот тебе те има...

В този живот тебе те има.
Ти ме чакаш в топлата постеля.
Правиш топла даже зимата.
И ме искаш, и ме гледаш…

В този живот тебе те има.
Твойто силно мъжко рамо е до мене.
Ами ако в следващия теб те няма?
По-добре да няма следващ!

Чуждо вино ме опива



Аз - разумна, старомодна, подредена.
Обикновена, леко скучна, некрасива.
У дома ми стана чуждо и студено
И днес наздравица на чуждо вино ме опива.

Станах луда, нова и… засмяна,
Пиейки от непринадлежаща мене чаша.
Не ме кори за туй, че съм пияна.
Ти не беше истински пияч и…