Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





сряда, 30 юни 2010 г.

Аз живея!!!


Събуждам се с усмивка на лице, пея с пълно гърло и поздравявам непознати хора по улицата. Обичам слънцето да свети в очите ми. Не се сърдя и на вятъра, когато ми разваля къдриците – напротив, аз му се радвам.
Усещам света като мирис на лавандула, а само да знаете колко вкусни ми са супите на мама…
Забелязвам усмивките на плюшените мечета по магазините и се ровя между стихосбирките по книжарниците с часове…
Не мога да правя вкусни картофени кюфтета, но когато направя, приятелите ми … дори ги харесват.
Обожавам слънчевото време – моментите, в които имам чувството, че слънцето и кожата ми се сливат.. и това сливане им харесва. Обаче обичам и дъжда – слагам качулката и тръгвам да се разхождам под дъжда, а той вали ли вали.. защото знае, че ми харесва. А аз тичам ли тичам… Ние с дъжда вече сме приятели!
Рисувам цветчета в тефтера си до телефона и дори да не са сполучливи, та нали това все пак са цветя – значи са хубави, красиви…
Не ме боли когато падам и ожулвам лявото си коляно – всъщност започвам да се смея, че съм паднала по смешен начин.. Ами ако имаше някой, който точно в момента на падане да ме снима? Прекрасно, щях да се смея и след години!
Не ме е страх да допускам хората до себе си, в живота ми. Не ме е страх да им разказвам най-личното и съкровено нещо – сънищата ми, защото знам, че тези хора ме харесват и обичат. И харесват даже сънищата ми. И се радват на глупостите ми. И пеят с мен. И ме карат да се смея често (защото харесват истеричния ми смях)…
Наясно съм, че “светът е хубав, светът е чудесен, светът има нужда от моята песен!”. Наясно съм, че мечтите Винаги се сбъдват… стига достатъчно силно да си ги пожелаем. Наясно съм, че най-прекрасната част от живота ми е точно тук, точно сега, точно с тези хора… Наясно съм, че няма друго място и време на света, на което да желая да бъда.
И официално декларирам (понеже намирам нещо очарователно и в официалните декларации), че гордо мога да наричам себе си ЩАСТЛИВА. Защото наистина съм. И съм наясно с това откакто се усмихнах на живота... Защото точно тогава ми се усмихна и той! Животът е приказка, животът е рай и няма по-прекрасно нещо от това да Живееш… Да живееш на сто процента, да се раздаваш като хляб на бездомник, да се радваш, да ухаеш на живот… Усмихнете се, хора - да живееш е... просто прекрасно!!! :)