Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





неделя, 29 ноември 2009 г.

Забранявам си


Забранявам си да продължавам в този дух!
Аз от днес започвам отначало.
От днес усещам тъй приятен зимен лъх.
От днес забравям за „тогава”...

От днес да чакам и да плача спирам.
От днес градя сценария за нова кинолента.
Поезия, усмивки от душата ми извират.
И забравям за онези минали моменти.

Е, за съжаление една любов умира млада.
Тази обич тъй и нищо не роди.
Моята една сълза красиво пада
Заради новото начало, погледнато от старите очи.

понеделник, 16 ноември 2009 г.

От обич (едностранна)


За тебе мога да събера слънцето и луната в едно цяло.
За тебе мога да преброя песъчинките по брега.
За тебе мога да се спъвам и да падам, после пак да ставам и да продължа.
За тебе мога да вярвам, че черното е бяло, а розовото – синьо.
За тебе мога да пречупя дъгата на две и да я събера в сърце.
За тебе мога да сваля звезда и да гравирам наша снимка.
За тебе мога да извървя Земята седем пъти, защото е любимото ти число.
За тебе мога да се отрека от ценности, живот, религия...
За тебе мога да оцветя и облаците в розово и да ти ги направя легло.
За тебе мога да спра да дишам, ако поискаш повече дъх за себе си.
За тебе мога да дам и очите си (заедно с очилата ти ги давам)
Сигурно съм цинична. И цинизма си ти давам.
За тебе давам всичко, за тебе мога всичко...
...А ти можеш ли поне да ми се обадиш тази вечер?

Изненадай ме с любов


Изненадай ме с любов!
Оскверни ме от вълнение!
Покажи ми някой нов
стих или пък вдъхновение.

Заведи ме в нови светове!
Направи и пейките във парка
да се изчервят. И цветове
да оцветят и устните в щастлива шарка...

Започни сега да ми припомняш
за мен, за теб, за любовта...
Започни сега да ме разхождаш
сякаш във роман от авторка жена.

събота, 14 ноември 2009 г.

Бягай



Защо не спирам да пиша за теб?
Като тази любов си отиде още млада.
Не съм ли ранена, не съм ли без чест...
Не съм, любовта по гръб не пада.

Защо години вече аз не спирам?
Не спирам все по тебе да копнея...
Незнам, незнам какво намирам.
Но тебе няма те, а аз със теб живея.

Смени си адреса, избери анонимен.
Намери пътеки и бягай от мен.
Бъди груб, бъди импулсивен.
Позволи да си кажа “Здравей, мой нов ден!”

Кинолента в бордо


Времето забързано спъва се за миг и спира,
Поръчали сме го. Заради момента.
Многострастен стон от гърдите й извира
и всичко става на забавен кадър. Като кинолента.

Някой да снима. Красиво е много.
Една изкусна, страстна, нощна изневяра.
Бягство от денонощието мъчно, строго.
Времето спря. Че е още спряло тя вярва.

Изневярата е за душата й единствена храна.
Тя обича чаршафите и това запотено стъкло.
Но ето – стенание и малка капчица - сълза
Оцветява времето в безпомощно бордо.

Еднакво двулични


Знаеш го така прекрасно, както аз.
Знаеш що е ти да си двуличен.
На една жена да даваш ден, на друга – час.
И аз двулична съм. Не си единствен.

Душата ми – екстракт от чужда песен.
Сърцето ми – със мирис на корал.
А твоята – от петната смешни
На две жени и малко черна кал.

Двулични сме. Ех, защо сме тъй двулични?
На "полу" сме все и тъй е от години.
Много сме еднакви даже, не че сме различни
Но знаем кои се привличат като магнитени половини -

Противоположностите, а ние сме еднакви...
Вече четири години...

понеделник, 2 ноември 2009 г.

In memoriam of your father

На Тони

За теб, приятелко, пиша тези редове.
Кажи – с какво да ти помогна?
Съжалявам, че на теб се случва от дете
Все страдание и болка. До изнемога.

Тебе всички болести споходиха,
С истинско семейство недарена си.
Теб всичките приятели отминаха.
Но ти успя – запаси себе си.

За капак на всичко най-близкия загубваш.
Прегръщам те, ала незнам какво да кажа.
Няма да те карам да спреш да плачеш,
Но страхувам се да не би да се напълниш със омраза.

Стискам ти ръката и ти казвам,
Че въпреки всичко светът е пред теб.
За твоята сила след години ще разказвам.
Хайде, приятелко, усмихни се и гледай напред!

Погледни небето, усмихни се!
За пореден път събирай сили.
Хей, красива ми приятелко, върни се!
Само силните души нивга не умират!