Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





четвъртък, 18 декември 2008 г.

Сайт за запознанства


Във сайт за запознанства те видях,

но да ти драсна коментарче не успях.

Просто още нямах регистрация,

пък и интернета спря, от тъпата локация.


След известно време, ходейки по улицата,

съвсем случайно видях ти физиономията.

Видя ми се познат. Не помнех от къде.

От сайт за запознанства? Как пък не!


А, да, ти си. Искам да се запознаем.

Вечерта във дискотеката с теб да поиграем.

Но не събрах смелост да дойда и да кажа:

"Приятно ми е!"..Седях встрани като прокажена.


Качих се в колата ми и я включих на контакт,

пуснах музиката, тръгнах с нея в такт.

И тогава "Бум!", в колата нещо се удари.

Слезнах, бях готова за шамари...


И когато гледам, в твоята кола съм се била залепила.

От много зяпане, като хората не съм потеглила.

Ето, стана запознанство по неволя,

макар, че на неопитна шофьорка заех ролята.


Но днес колите ни добре са- фарове и брони, всичко.

Запознанство в катастрофата, по неволя, твърде лично.

В сайта вече няма те, профила изтри си.

Но с мен си вече, във живота ми, нали си?

Луда съм, че те обичам


Разтапям се като те видя,

коленете ми омекват.

Мразя се!

А искам да те виждам.

Като луда всеки ден ходя в твойто

заведение.


Всяка нощ си те сънувам,

мисля си за тебе.

Луда съм!

От сънцето, луната тебе те ревнувам.

Искам те до мене.

Болна съм!


Тя до теб седи и се усмихва.

Знае сигурно, че те харесвам.

Дразни ме!

Покрай теб се чувствам крехка.

Само нощ със теб да имам

с ласките!


Виж ме, погледни ме- искам те!

Очите ми са влажни винаги като

до тебе съм.

Очите си затварям, виждам те.

Най-добре ми е да имам щастието

да те виждам!


Мъж



Ти не си човек.

Ти си институция.

Думите ти имат тежест,

както думите във Конституция.

И търговска марка си,

не обикновено име.

И единствен си по жанра си.

Повече от всеки имаш.

Ти градиш закони, мнения,

Всеки мъж на тебе подражава.

Във жените разбуждаш вълнения

и без да искаш всяка нараняваш.

Ти си най-опасен от опасните.

Страх ги е жените да те гледат.

Ти си по-красив от най-красивите.

Всички всичко дават да те вземат.

Включително и аз...

вторник, 9 декември 2008 г.

Душата ми строши оковите


Душата ми строши оковите!

Сега съм волна и спокойна.

Погледнах после във съновника:

видях- действително ще бъда по-свободна.


Сънувах как троша... троша оковите.

Не беше лесно, но не бе и трудно.

И покрай мене хората, гальовните

и тях строших ги- бавно, мудно.


Събудих се, за съжаление. Защо ли?

Малка, стресната, уплашена.

Събудих се и се почувствах във окови

от трошене и от болка наранена.


Съновникът какво ми каза-

че действително ще бъда по-свободна.

Боже, само колко се надявам!

След кошмара се почувствах по-свободна...

Ако ме искаш


Вината е и в мен,

но повечето- в теб.

От тебе искам хубав ден

и щастие без ред.


Искам твойта обич,

разбиране и топли чувства.

Нито ти мен гониш,

нито аз теб блъскам.


Бъди с мен, ако ме искаш.

Любовта ни не е задължение.

Знай, че за мене ти ще мислиш,

ако ме почувстваш свое допълнение.


Осъзнай, че аз съм твоя,

искам те и те обичам.

За тебе най обичам да говоря,

но няма винаги след теб да тичам.

неделя, 7 декември 2008 г.

Сред бурени да бъдеш цвете...


Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете.
Жестоко е да си единствен по рода си,
Но е единствения начин да си част от екшън,
Да си част от историята- не толкоз къса.

Жестоко е да си диктатор, който всеки слуша,
Отговорен повече от всеки друг за всеки.
И във моменти на изобилие или на суша,
Решенията да ги взимаш ти- уж леки.

Жестоко е да бъдеш най-добрия по рода си,
Защото винаги от тебе се очаква много:
Да строяваш хората в редички къси
И да ги комадваш- педантично, строго..

Но пък е хубаво, защото ти се отличаваш,
Защото ти си най-добрия и единствен.
Защото сред тълпата ти се отличаваш.
Защото си жесток, красив, убийствен...

петък, 5 декември 2008 г.

Последната цигара


Нека си представим, че ти си цигара.
Ще те пуша бавно и с наслада.
Ще те пуша все едно си ми последната цигара,
Все едно след теб ще ги отказвам.

Ще те запаля от свещта, не от запалка.
Ще приема бавно твоята отрова.
Ще изпускам пушека на струя малка
И с мен и тебе бавно ще отровя.

Не ще те изгася като поредната цигара,
И ще те пуша до дъно, до филтър.
И с филтъра даже ще си правя гaргара.
Ще те изпуша, както не може никой...

сряда, 3 декември 2008 г.

Екзестенциално


Синьото в морето.
Червеното на мака.
Лазурът на небето.
Черното в нощта.
Ситен, летен дъжд.
Усмихнато хлапе.
Безгрижен детски смях.
Влюбен поглед.
Сподавена въздишка.
Красива, кратка дума.
Въпрос без отговор.
Кратка глътка сок.
Сърце, уголемено с
чувства, напиращи навън.
Пребоядисани стени.
Миризма на книга.
Писалка без писец.
И поглед, неносещ думи.
Диря от пресъхнали сълзи.
Прозорец без стъкло.
Сплетени ръце.
Топъл, летен вятър.
Аз и ти.
Любов.
Светът около нас-
това е...










Fenix


Хайде, приятелю, да поговорим!

Какво пък толкоз ти тежи?

Къде са мислите ти? Що да сторим,

че да ти помогнем мъничко дори?

А, ранила те е любовта? Разбирам!

Кървиш- изгубваш сили, знам...

Като при мен- сълзи събирам...

Безспорно, тежко е да бъдеш сам!

Но пробвай- намери утеха в нещо-

вино, книга, песен или път...

Погледни живота смело, някакси по-вещо.

Заключи тъгата в най-дълбокия си кът.

Като феникс започни отново,

своя свят да построиш.

В този няма нищо наготово-

все търпиш, тушиш, твориш...



Красива


По тялото парфюм,

на устните- червило

и пластове спирала,

и малка чанта в лила.


Отракана походка,

фризирана коса-

дамата безспорно е красива,

но за съжаление- сама.


Привидно има най-прекрасния живот.

Привидно щастието спи при нея.

Но няма истинска любов,

а истината в споделимостта е...

Да бъда ухажвана


Аз искам да бъда ухажвана
И искам силно някой да ме иска.
Заета- бях като прокажена,
Свободна- душата ми от щастие да писка.

Искам от някого купища рози-
Букети с по 101 екземпляра.
Искам от някого ес ем еси среднощни.
Затова и строших катинара.

Искам да усещам погледи в гърба си,
Много зорко вперени очи.
Искам да усещам как с крака си
Съм настъпила няколко души.

вторник, 2 декември 2008 г.

Момента, в който се влюбих



Помниш ли тюркоазеното синьо море?
Помниш ли нощта, в която любеше ме?
Помниш ли стаята, миришеща на вишни?
Помниш ли сънищата си предишни?

Помниш ли на онази нощ вълните?
А клоните на палмите, от вятъра превити?
А камъните по брега- уморени и заспали?
А храстчето- красивото- с розите бяли?

Помниш ли, че искаше там да си роден?
После ме попита кога е рожденият ми ден...
Помниш ли- загонихме се, ти ме изпревари?
Е, точно тогава любовта ми ти запали!

Аз искам да те виждам все така...


Аз искам да те виждам все така-
Усмихнат и щастлив, с червени устни,
Да бъдеш хубав, както си сега,
Да ме прегръщаш също толкова отпуснат!

Аз искам да те виждам все така-
Изпитващ обич толкова безмерна,
Да бъдеш влюбен, както си сега
И любовта ни нивга няма да почерня!

Аз искам да те виждам все така-
Ухаещ на пролет, парфюм и красота,
Да бъдеш любен, както си сега,
Нивга да не бъдеш разделен от моите уста!

Бяс


Не ми се плаче-
Реве ми се!

Не ми се жалва-
Крещи ми се!

Не ми се гушка-
Удря ми се!

Не ми се мисли-
Вика ми се!

Не ми се обича-
Мрази ми се!

Не ми се живее-
Умира ми се!

понеделник, 24 ноември 2008 г.

Страст


Обладай ме!
Целувай ме нежно!
Искай ме!
Нека бъдем грешни!
Покори ме!
Давам ти се цялата!
Излъжи ме!
От Тебе да съм лъгана!
Заточи ме
Някъде дълбоко във душата ти!
Изгори ме
ако някога изляза от недрата ти!

Ако някога изляза от недрата ти,
Изгори ме!
Някъде дълбоко във душата ти
Заточи ме!
От тебе да съм лъгана-
Излъжи ме!
Давам ти се цялата-
Покори ме!
Нека бъдем грешни-
Искай ме!
Целувай ме нежно-
Обладай ме!

Нирвана


Отивам в нирваната-
издигам душата си
високо над слабото тяло.
И влизам във ваната,
измивам душата си
с вода вряла, кипяла.

Измита съм, виждаш ли?
По-чиста от всякога,
душата ми сега бяла е.
Излизам от нирваната,
свалям душата си
в дълбините на черното тяло.

Ще се върна в нирваната,
ще изкъпя душата си
и пак ще стане тя бяла.
Но пак ще изляза от ваната
и пак ще занося съдбата си,
и пак във черното тяло...

В някой минал живот


Била съм птица,
високо летяла
с крила разпрострени.

Била съм птица,
на вятъра пяла
с крила от Бога дарени.

Била съм птица-
красива и волна,
на Слънцето първа другарка.

Била съм птица-
летяща, свободна
и бяла, и светла, и ярка.

Била съм птица
високо в небето
от многото птици единствена.

Била съм птица,
летяла над морето
от свобода и шир пронизвана.

Сега не съм птица,
но пак ще бъда
с крила разпрострени.

Сега не съм птица,
но пак ще имам
крила...но от тебе дарени.

Сега не съм птица,
но пак аз ще бъда
красива и волна.

Сега не съм птица,
но пак аз ще бъда
летяща, свободна...

сряда, 19 ноември 2008 г.

Любовна параноя


Получаваш ли листчета със стихове сутрин?
Да, аз ги пращам.
Някой звъни ли на звънеца ти още преди утрото?
Да, аз всъщност звъня.
Чуваш ли някой да вика твоето име когато излизаш?
Да, аз те викам.
Усещаш ли някакси как в сърцето ми влизаш?
Да, искаш да влезеш.
Долавяш ли поглед впит в гърба ти?
Да, моите очи са.
Зад себе си усещаш ли стъпките ми много пъти?
Да, аз ходя зад теб.
А разбираш ли защо не ме виждаш, когато се обърнеш?
Да, защото аз съм невидима.
Помниш ли когато обещах, че от мен ще си обгърнат?
Да, помниш, разбира се.
И нали тогава казах, че винаги ще те преследвам?
Да, имам и такива сили.
Нали тогава казах, че за тебе аз ще съм последната?
Да, казах го, определено.
Сега усети ли, че мислите ти са подвластни?
Да, усетил си.
Полудяваш ли? По мен ли си захласнат?
Да, заклех те- полудяваш.
Сега навсякъде ти се привиждат моите очи?
Да, и затова се плашиш.
И живота ти без мен е толкова горчив?.
Да, заклинанието си опазих…

А мислех, че е доживотна


Аз всички празници на тебе дадох-
Празничното в празника ти подарих.
Бях готова себе си за теб да дам на клада
И всичко мое, всичко ценно аз на тебе посветих.

Давах чувствата си безрезервно и горещо.
С мисълта за теб започвах всеки ден.
Раздавах се! Всеки ден ти давах аз по нещо,
Всеки ден ти давах част от мен…

Разказвах всяка своя тайна- свята и греховна.
Разказвах всеки ред на всяка моя песен.
А колко песни ти написах аз любовни-
Песни за любов, море и още нещо…

Изчерпах се! Сега стоя си у дома
И, вярвай ми, никога не съм се чувствала така сама.
Казвам ти Сама, а не просто самотна,
Загубих любовта си, а мислех, че е доживотна.

Наздравица за тебе


Много малко време бяхме заедно,
Но всъщност аз съм още с теб.
И сега съм повече със теб, отколкото тогава,
Защото ти не си вече оня „сок от лед”.

Сега за мене си приятел-
Това е повече от онова, поне за мен.
Сега за мене ти си ценен
И от мен си по достойнство оценен.

Наздравица за тебе вдигам,
Защото ти я заслужаваш повече от всеки.
И без да спирам чаши ще наливам-
Моята и твоята заедно вовеки!

Една ръка не стига...


На майка ми

Една ръка не стига.
Винаги са нужни две!
Но на чия ръка доверие да имаш?
Със коя ще станат Две ръце?

Може ли приятелска да бъде?
Или, както мисля- не?
Не трябва ли майчина да бъде?
Това е доброто решение!

Майката се гледа като битие:
Въздуха, от който имаш нужда
И красивото около теб
И не може никога да бъде чужда.

В момент на слабост или на проблем
Не би могла да остави мен сама.
Само след секунди проблема е решен
И аз прегръщам майката една.

Най-искрено ми казва "Лека нощ",
Най-искрено от всички, знам.
И ме предпазва от кошмара лош,
Сякаш, че съм минала през храм.

И когато ме попита „Как си?” дори
Знам, че наистина ме пита
И виждам погледа й как от гняв гори
Ако й кажа, че не съм добре, разбита!

Една ръка не стига…
Винаги са нужни две!
Но щом ръката с майчина се вплита,
Непременно стават Две ръце!

сряда, 5 ноември 2008 г.

Изневерил


От вчера ми говори за нещо като безразличие,
Ама не знае думата и я нарича „отминало обичане”.
То това е тъпо обяснение- все едно да кажеш празнота,
А да имаш предвид друго чувство- любовта...
И ми казва, че душите ни били стопени
И никога един към друг не сме били толкова студени.
Отдавна не съм била споделяла нещата лични
И по това си личало, че били сме безразлични.
И не съм била държала на него заради пари-
Не можел бил да ми предложи бижута и коли...
И животът му се бил превърнал от поезия във проза
И бил чувствал, че заседнал е здраво в кални коловози.
И освен това, съвестта си раздвоил
Като ми бил изневерил...

Къде, бе, тръгна ти без мене?!


Видях ли те?
Ти ли по стълбите заслиза?
Теб ли чух?
Ти ли си тук, до мене близо?
Олеле! Не си ти!
Това били са светлини!
Мираж!
Такива са ми всички дни!
Да, знам!
Повече от всякога е празна тая къща!
Теб те няма!
А аз не мога страницата да обръщам!
Без тебе
Много ми е празен всеки кът.
И знаеш ли?
Ти и кафето не си изпи тоя път!
А тая чаша
С мухлясало кафе, напълнена наполовина
Какво сега?
Какво да я правя? Стои вече цяла година!
И знаеш ли?-
На телевизора си счупих екрана
А освен това,
Си скъсах оная пола, набраната
Кой?
Кой сега ще ми оправи телевизора?
Ами полата?
Без нея нямам много добра визия...
Вярваш ли-
За теб се сещам всеки, всеки миг?
Писна ми!
Накъдето и да се обърна само твоя лик...
Къде?
Къде, бе, тръгна ти без мене?
Върни се!
Ела и вземи ме със себе си!

И ти ли, Бруте?!..


Ох! Прекалено близо са стените!
Задушават ме отдавна тез гранити!
Кога най-после аз ще видя ден?
И ще срещна погледа ти- страшно смутен?

От колко време стоя в тъмнината?!
А и вече забравих всички познати...
Никой мен не ще чака отвън
За майка си съществувам само насън!

Ти погуби ме! Прокле ме!
За някакви пари и малко време
Продаде ме без да се замислиш
И робиня станах, не орисница!

Ах, само да изляза, чакай ме!
Тогава ще видиш друга страна от моето лице.
Тогава ще видиш какво е да бъдеш продаден
Тогава ще видиш Отмъщение (ще ти бъде дадено)!

Тогава ще попитам: „И ти ли, Бруте
Стана такъв човек- безскруполен?”
От няколко момичета, такива като мен
Продадени тела, държани в плен!

И да знаеш-мене тялото не ме боли,
Но душата на клада ти изгори!
И да знаеш- има възмездие,
След време Аз няма да питам какво ти е!

понеделник, 3 ноември 2008 г.

Страшно много съжалявам!


Никога не казах толкова неща,
За което страшно много съжалявам!

Никога не казах нищо за това,
Че да бъдеш ти до мен, аз те умолявам!

Никога не те погледнах честно във очите!
Никога не се почувствах Твоя!

Аз и ти така и не изгонихме мъглите!
Не изгонихме и от дъжда пороя!

Никога не казах: „Много те обичам!”,
Аз и никога не съм го чувствала.

На теб не можех в любов да се вричам,
Защото никога не съм го искала!

Но може би щах да те обичам,
Ако бяхме продължили като всички...

И в любов може би щях да ти се вричам,
Ако беше отключил само няколко вратички!

Никога не казах толкова неща,
За което страшно много съжалявам!

Дявол да те вземе!


Дявол да те вземе!
Появи се ти тъй лудо
В неподходящо време...
Но в деня ми стана чудо!

Счупи безпощадно моята душа!
Изведнъж как спрях да плача?!
Знам, че с тебе изключително греша,
Но напред пък смело крача!

Смел бъди!- Ела със мен!
И мене дяволът ще вземе!
И аз ще преобърна твоя ден
И то в неподходящо време!

Дяволът да ни вземе искам!
От никой аз не крия!
Да бъдем винаги тъй близки
И да чувстваме същата тази магия...

Тебе гледам, другия сънувам...


Среща с тебе имам.
За закъснението няма обида.
Но друг аз чакам да премине,
Неговите устни пак да видя.

Нищо не усеща твоето сърце,
Няма си представа даже.
Но моето вижда неговото лице,
С поглед ме кара да се чувствам ухажвана.

В тебе много аз открих,
Но ти не си темата вече.
Теб до дъно те изпих,
Затуй от мислите ми си далече.

Гледам тебе, другия сънувам-
Аз на нищо вече не приличам!
И омръзна ми да се преструвам-
Тебе галя, другия обичам!

(Съжалявам!)

Не мога да забравя...


А ти дали забрави..?

Не мога да забравя със теб онази среща.
Не мога да забравя валящия навънка дъжд.
Не мога да забравя ласките горещи.
И не мога да забравя как изчезна изведнъж...

Не мога да забравя на целувките ни онзи звук.
Не мога да забравя как за теб умирах.
Не мога да забравя- онази вечер беше друг.
Не мога да забравя- да се радвам аз не спирах.

Не мога да забравя... но ти вече си далече!
Не мога да забравя... само тогава бях Жена!
Не мога да забравя... ала трябва да забравя вече!
Трябва веч да се обърна на другата страна!

петък, 31 октомври 2008 г.

И един прекрасен сън бе любовта...


...И един прекрасен сън...

Бях преди изпълнена със смях,
Бях забравила какво е туй скръбта,
Щастлива бях- обичах те, копнях
...И един прекрасен сън бе любовта...

Но тръгнах си внезапно, мълчешком...
Незнам защо поех сама в нощта?!
Скочих на земята от ниския балкон.
Защо не минах през онази мъничка врата?!

Снегът затрупа моите следи.
Затрупа всичко: и любов, и суета...
От облаци не виждам веч звезди.
...Но един прекрасен сън бе любовта...

Ще ме обичаш ли завинаги?

Ще ти липсвам ли ако изчезна изведнъж?
За друга някога ще бъдеш ли единствен мъж?
Ще заплачеш ли ако ме видиш аз да плача?
Да? Дали ще плачеш истински обаче?

Ще ме прегърнеш ли когато имам нужда?
И няма никога да търсиш обич чужда?
Ще ме целунеш ли ако поискам?
Перманентна ли ще бъда в твойте мисли?

Ще седиш ли тук до мен ако съм болна?
Ще разтвориш ли за мен душата си охолно?
Ще прекараш ли живота с мен?
И ще бъде ли с мен всеки грях твой споделен?

Ще потръпнеш ли ако целуна устните ти?
Някога ще дойдеш ли със мен във „другадето”?
Ще се закълнеш ли, че аз за теб съм всичко?
И в живота ти, че никога не съм била излишна?

Ще ме обичаш ли завинаги?

Но идва ден...


Но идва ден и близките неща ти стават страшно чужди...
Любимата ръка със времето забравяш...
Онези устни в миналото без да се усетиш ти оставяш...
И ще мине време- и нея ще забравиш...

Но идва ден и сладките неща започват да горчат...
Шоколадът вече не е същия, защото не е примесен със вкуса на нейните устни... забравяш шоколада...
И ще мине време- и нея ще забравиш...

Но идва ден и красивите неща вече стават грозни...
Не харесваш вече сухите цветя, нали? Те са си неин патент... И забравяш сухите цветя...
Но ще мине време- и нея ще забравиш...

Но идва ден и спомените вече стават страшно близки...
И ден след ден се сещаш за любимата ръка, за шоколада, за сухите цветя... и за златните коси на твойта Пепеляшка, и за пердетата във спалнята и за маслините, и за парфюма и за вестника...и за всичко преживяно с нея...

Но идва ден и близките неща започват да ти липсват...
Но идва ден и устните ти искат сладките неща...
Но идва ден и красивите неща са пред очите ти..навсякъде...
само не и златните коси на твойта Пепеляшка...

Перфектна


Тя накъдри дългите коси.
Гримира изкусителните си очи.
Сложи малко руж на бузите,
Но пък много гланц на устните.

Облече малка черна рокля,
Обу си токчета високи,
Парфюм си пръсна по врата.
Напълни чантичка с неща-

Сложи вътре дъвки, телефон,
Мокри кърпички, един бонбон.
Тлъста пачка блъсна вътре
И кутия със цигари тънки.

С бърза стъпка излезе през вратата
И грациозно шмугна се в колата-
Лъскава и черна лимузина,
Паркирала пред нейната градина.

Пропътува два-три километра,
Говорейки по телефона с някаква си Петра.
Стигна до уиски бар- тузарски,
Двама манекени я посрещнаха по царски.

Влизайки във бара, тя огледа всеки,
А в гърба й се забиха клюки преки.
Веднага всички си зашушкаха
Тя си знаеше,че за нея си говореха...

Всички й завиждаха- тя бе толкова красива,
И умна, и богата- много щастлива!
Две перфектни дъщери, които я обичаха
Бяха много умни-на нея си приличаха.

Учеха солфеж и френски,
Добре познаваха маниери женски.
И руси бяха-също като нея,
Също като нея те приличаха на феи.

Тя бе толкова неотразима...
Когато я видях...срази ме...
Чак почудих се къде е грешката-
Перфектна от дъщерята до дрешката...

Има ли нещо толкова изваяно,
Като нея- за нищо не разкраяно?
Наистина ли тя е толкова перфектна?
Бива ли да бъде толкова ефектна?

Наистина..има и такива хора
Работили са не за себе си, а за отбора
И дали всичко, що са имали
И затова във тоя свят са оцелели...

Красива- грижи се за външния си вид!
Умна-учила за всичко-от жаба, та до кит!
Децата-възпитавала отлично.
Към детайли се отнасяла критично.

И ето днес- най-успялата жена,
Вози се с възможно най-скъпата кола
А ние си седим и й завиждаме
И да я достигнем ни мързи да се опитаме...

четвъртък, 30 октомври 2008 г.

Неприкосновено


Много тайни ти разказал си на всички,
Много тайни- съкровени, много лични.

Всичките мечти си ги разкрил нахално.
Всичките желания- сдробил тотално.

Вече всички знаят какво кафе обича,
Вече всички знаят каква пижама тя облича.

И наясно са със песните, които тя харесва.
И наясно са, че готви тя чудесно.

Знаят на тефтера й какво е писано,
Знаят как името й е измислено.

Какво на татуйровката й пише знаят
И как цветята в кухнята ухаят.

Запознал си ги със снимки лични
И информация за тях излишна,

Но за нея тя била неприкосновена,
А сега в на хората главите- обобщена.

Ти определено не постъпи мъжки,
Завидя на нея, че не прави грешки!

Завидя й, че от теб е по-добра във всичко
И никога не се е чувствала излишна.

Когато беше с нея, беше друго нещо,
Беше „печен”- ставаше горещо.

Но когато тя разбра, че ти не струваш
Всъщност ти започна да тъгуваш...

И започна да избиваш своите комплекси
Със изяви, някак си напомнящи на екшън.

Но в този екшън тя с теб няма да се бие,
Не си й в категорията- по-добра е!

Така, че оттегли се тихо,
Бавно, без да викаш

Дама победи те преди да се качи на рунда,
Защото докато ти правеше на личното бунта,

Тя не се опита в твоето пространство да нахълтва-
Просто по-умният винаги отстъпва!

Само нощ да имам...


Сега сама съм.
И ти си сам.
Копнеем да сме двама,
но трети между нас застава.

Съжалявам за едно-
сама се чувствам,
а на теб наложих мораториум!

Съжалявам и за друго-
в онази вечер чужда
твоите устни не целунах!

Само нощ със теб да имам...
Ще те целувам
и ще бъда друга:
Твоя...
Нежна...
Чувствена...

В такава нощ да си до мен...

В такава нощ да си до мен...
Когато тъмно е навънка всичко
и тъй далеч е следващият ден,
щурците вън си шепнат думи лични,
а аз и ти лежим прегърнати съвсем...

Нашите тела-горещи, а фонът- тъй студен,
усещам твоя дъх- вълнувам се...
Лежим тъй сплетени и знам- сега си с мен!

За теб съм най-красивата във този миг,
не се съмнявам даже...
Усещаш мойта топлина и голота и виждаш моя лик
и искаш нещо да ми кажеш...

Тази нощ копнеж вечен бе за мене.
Тази нощ е всичко, за което съм мечтала.
Тази нощ ни носи чувства, не и бреме.
Тази нощ чувствата и тялото си аз напълно съм отдала...

В такава нощ да си до мен...

Черно

Студено е!
Стаята обвита е в цигарен дим.
И тъмно е!
Тя обвита цяла е в сълзи.
И тихо е!
Тишината я пронизва тъй дълбоко.
И нощ е!
Тя не иска тази нощ да свършва.
Ридание!
Страх я е да се изправи пред деня.
Плач!
Страх обвива нея цялата.
Мъка!
От любов жестоко е измъчена.
Болка!
Тъй боли от изневярата...
Предадена!
Тя се чувства тъй забравена...
Самота!
По-самотна е от всякога.
Ъгъла,
във който тя стои е празен като нея.
Пулсът й
и той си тръгна като всичко вече.
Кръв
започва да тече на тънка струя.
Нож
пада на земята, близо до цигарата.
Тишината
става още по-пронизваща.
Минути изминават като цяла вечност.
Тялото й
се свлича бавно на земята.
Живота
момичето само отне си.
Любовта
отрови на живота смисъла.
Край!
Красивото момиче реши да си отиде...

Край

Истински щастлива

Мога ли да тръпна във очакване на някого?
Мога ли да искам нечии устни силно?
Може ли прегръдка, дадена на някого да ме направи истински щастлива?

Мога ли да дам сърцето си на на някого?
Мога ли да дам душата си на него?
Може ли усмивка, дадена на някого да ме направи истински щастлива?

Мога ли да гледам цял живот аз някого?
Мога ли еднички устни да целувам?
Може ли любов, дадена на някого да ме направи истински щастлива?