Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





петък, 31 октомври 2008 г.

И един прекрасен сън бе любовта...


...И един прекрасен сън...

Бях преди изпълнена със смях,
Бях забравила какво е туй скръбта,
Щастлива бях- обичах те, копнях
...И един прекрасен сън бе любовта...

Но тръгнах си внезапно, мълчешком...
Незнам защо поех сама в нощта?!
Скочих на земята от ниския балкон.
Защо не минах през онази мъничка врата?!

Снегът затрупа моите следи.
Затрупа всичко: и любов, и суета...
От облаци не виждам веч звезди.
...Но един прекрасен сън бе любовта...

Ще ме обичаш ли завинаги?

Ще ти липсвам ли ако изчезна изведнъж?
За друга някога ще бъдеш ли единствен мъж?
Ще заплачеш ли ако ме видиш аз да плача?
Да? Дали ще плачеш истински обаче?

Ще ме прегърнеш ли когато имам нужда?
И няма никога да търсиш обич чужда?
Ще ме целунеш ли ако поискам?
Перманентна ли ще бъда в твойте мисли?

Ще седиш ли тук до мен ако съм болна?
Ще разтвориш ли за мен душата си охолно?
Ще прекараш ли живота с мен?
И ще бъде ли с мен всеки грях твой споделен?

Ще потръпнеш ли ако целуна устните ти?
Някога ще дойдеш ли със мен във „другадето”?
Ще се закълнеш ли, че аз за теб съм всичко?
И в живота ти, че никога не съм била излишна?

Ще ме обичаш ли завинаги?

Но идва ден...


Но идва ден и близките неща ти стават страшно чужди...
Любимата ръка със времето забравяш...
Онези устни в миналото без да се усетиш ти оставяш...
И ще мине време- и нея ще забравиш...

Но идва ден и сладките неща започват да горчат...
Шоколадът вече не е същия, защото не е примесен със вкуса на нейните устни... забравяш шоколада...
И ще мине време- и нея ще забравиш...

Но идва ден и красивите неща вече стават грозни...
Не харесваш вече сухите цветя, нали? Те са си неин патент... И забравяш сухите цветя...
Но ще мине време- и нея ще забравиш...

Но идва ден и спомените вече стават страшно близки...
И ден след ден се сещаш за любимата ръка, за шоколада, за сухите цветя... и за златните коси на твойта Пепеляшка, и за пердетата във спалнята и за маслините, и за парфюма и за вестника...и за всичко преживяно с нея...

Но идва ден и близките неща започват да ти липсват...
Но идва ден и устните ти искат сладките неща...
Но идва ден и красивите неща са пред очите ти..навсякъде...
само не и златните коси на твойта Пепеляшка...

Перфектна


Тя накъдри дългите коси.
Гримира изкусителните си очи.
Сложи малко руж на бузите,
Но пък много гланц на устните.

Облече малка черна рокля,
Обу си токчета високи,
Парфюм си пръсна по врата.
Напълни чантичка с неща-

Сложи вътре дъвки, телефон,
Мокри кърпички, един бонбон.
Тлъста пачка блъсна вътре
И кутия със цигари тънки.

С бърза стъпка излезе през вратата
И грациозно шмугна се в колата-
Лъскава и черна лимузина,
Паркирала пред нейната градина.

Пропътува два-три километра,
Говорейки по телефона с някаква си Петра.
Стигна до уиски бар- тузарски,
Двама манекени я посрещнаха по царски.

Влизайки във бара, тя огледа всеки,
А в гърба й се забиха клюки преки.
Веднага всички си зашушкаха
Тя си знаеше,че за нея си говореха...

Всички й завиждаха- тя бе толкова красива,
И умна, и богата- много щастлива!
Две перфектни дъщери, които я обичаха
Бяха много умни-на нея си приличаха.

Учеха солфеж и френски,
Добре познаваха маниери женски.
И руси бяха-също като нея,
Също като нея те приличаха на феи.

Тя бе толкова неотразима...
Когато я видях...срази ме...
Чак почудих се къде е грешката-
Перфектна от дъщерята до дрешката...

Има ли нещо толкова изваяно,
Като нея- за нищо не разкраяно?
Наистина ли тя е толкова перфектна?
Бива ли да бъде толкова ефектна?

Наистина..има и такива хора
Работили са не за себе си, а за отбора
И дали всичко, що са имали
И затова във тоя свят са оцелели...

Красива- грижи се за външния си вид!
Умна-учила за всичко-от жаба, та до кит!
Децата-възпитавала отлично.
Към детайли се отнасяла критично.

И ето днес- най-успялата жена,
Вози се с възможно най-скъпата кола
А ние си седим и й завиждаме
И да я достигнем ни мързи да се опитаме...

четвъртък, 30 октомври 2008 г.

Неприкосновено


Много тайни ти разказал си на всички,
Много тайни- съкровени, много лични.

Всичките мечти си ги разкрил нахално.
Всичките желания- сдробил тотално.

Вече всички знаят какво кафе обича,
Вече всички знаят каква пижама тя облича.

И наясно са със песните, които тя харесва.
И наясно са, че готви тя чудесно.

Знаят на тефтера й какво е писано,
Знаят как името й е измислено.

Какво на татуйровката й пише знаят
И как цветята в кухнята ухаят.

Запознал си ги със снимки лични
И информация за тях излишна,

Но за нея тя била неприкосновена,
А сега в на хората главите- обобщена.

Ти определено не постъпи мъжки,
Завидя на нея, че не прави грешки!

Завидя й, че от теб е по-добра във всичко
И никога не се е чувствала излишна.

Когато беше с нея, беше друго нещо,
Беше „печен”- ставаше горещо.

Но когато тя разбра, че ти не струваш
Всъщност ти започна да тъгуваш...

И започна да избиваш своите комплекси
Със изяви, някак си напомнящи на екшън.

Но в този екшън тя с теб няма да се бие,
Не си й в категорията- по-добра е!

Така, че оттегли се тихо,
Бавно, без да викаш

Дама победи те преди да се качи на рунда,
Защото докато ти правеше на личното бунта,

Тя не се опита в твоето пространство да нахълтва-
Просто по-умният винаги отстъпва!

Само нощ да имам...


Сега сама съм.
И ти си сам.
Копнеем да сме двама,
но трети между нас застава.

Съжалявам за едно-
сама се чувствам,
а на теб наложих мораториум!

Съжалявам и за друго-
в онази вечер чужда
твоите устни не целунах!

Само нощ със теб да имам...
Ще те целувам
и ще бъда друга:
Твоя...
Нежна...
Чувствена...

В такава нощ да си до мен...

В такава нощ да си до мен...
Когато тъмно е навънка всичко
и тъй далеч е следващият ден,
щурците вън си шепнат думи лични,
а аз и ти лежим прегърнати съвсем...

Нашите тела-горещи, а фонът- тъй студен,
усещам твоя дъх- вълнувам се...
Лежим тъй сплетени и знам- сега си с мен!

За теб съм най-красивата във този миг,
не се съмнявам даже...
Усещаш мойта топлина и голота и виждаш моя лик
и искаш нещо да ми кажеш...

Тази нощ копнеж вечен бе за мене.
Тази нощ е всичко, за което съм мечтала.
Тази нощ ни носи чувства, не и бреме.
Тази нощ чувствата и тялото си аз напълно съм отдала...

В такава нощ да си до мен...

Черно

Студено е!
Стаята обвита е в цигарен дим.
И тъмно е!
Тя обвита цяла е в сълзи.
И тихо е!
Тишината я пронизва тъй дълбоко.
И нощ е!
Тя не иска тази нощ да свършва.
Ридание!
Страх я е да се изправи пред деня.
Плач!
Страх обвива нея цялата.
Мъка!
От любов жестоко е измъчена.
Болка!
Тъй боли от изневярата...
Предадена!
Тя се чувства тъй забравена...
Самота!
По-самотна е от всякога.
Ъгъла,
във който тя стои е празен като нея.
Пулсът й
и той си тръгна като всичко вече.
Кръв
започва да тече на тънка струя.
Нож
пада на земята, близо до цигарата.
Тишината
става още по-пронизваща.
Минути изминават като цяла вечност.
Тялото й
се свлича бавно на земята.
Живота
момичето само отне си.
Любовта
отрови на живота смисъла.
Край!
Красивото момиче реши да си отиде...

Край

Истински щастлива

Мога ли да тръпна във очакване на някого?
Мога ли да искам нечии устни силно?
Може ли прегръдка, дадена на някого да ме направи истински щастлива?

Мога ли да дам сърцето си на на някого?
Мога ли да дам душата си на него?
Може ли усмивка, дадена на някого да ме направи истински щастлива?

Мога ли да гледам цял живот аз някого?
Мога ли еднички устни да целувам?
Може ли любов, дадена на някого да ме направи истински щастлива?