Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





вторник, 28 април 2009 г.

Неверната и верния


На невярна той е верен,
а невярната съм аз.
С него аз съм само денем,
нощем с другия за час.

И обичам ги и двамата
и на мога да си избера -
любовта или измамата,
любовта или страстта...

Той знае, че не съм му вярна.
Боли го, но не казва нищо.
Знае, че в нощта съм чужда,
че не съм неговата лична.


Страх го е да ми го каже
и мълчи си, и търпи.
Бяга от това като прокажен.
Ах, горкия той, нали?

Той е верен на невярна,
а невярната съм аз
И подла, и коварна...
Да можех да съм вярна поне за час...

Края на месеца...


Искам да те имам.
Искам си отново тая страст.
Вече идва близо, виждам
оная нощ, запазена за нас.

На месеца края щом дойде,
ще те чакам знаеш къде- там.
И тогава аз и ти ще можем
да изпитаме страстта голяма.

В този стих не говоря за болка
и за забрана не ми се говори.
Аз говоря за на месеца края.
Помниш ли? Обещах ти...

Искам да вярвам


Искам да вярвам в това, че те има.
Искам да вярвам, че не си просто мечта.
Искам да знам, че след месец, година
случайно ще те видя някъде в нощта.

Искам да вярвам, че ти си перфектен.
Искам ти, мечта, да съществуваш.
Искам те, но няма да е никак лесно,
защото още няма те, а те жадувам...

понеделник, 27 април 2009 г.

Ничия земя


Ничия земя съм, а не искам.
След тебе аз останах ничия.
Ако знаеше колко ми липсваш...
С тебе си отиде ценното и личното.

Ничия земя съм, тежко е.
Сега съм повече сама от всеки.
С теб щастлива бях, прекрасно бе.
Нямам вече вещи, мисли, дрехи.

Ничия земя съм, мразя се.
Никому отдавна не принадлежа.
А земята дребна, грозна е.
Ничия земя съм, просто пустота...

Искам те


Искам истеричния ти смях.
Искам да те виждам всяка сутрин,
да нося името на твоя грях
и да очаквам с тебе всяко "утре".

Да съм татуирана на твоето сърце
и да си мой, и да те обичам.
От теб да чувам думите "Обичам те!".
Аз тебе, само тебе искам.

На стената ми да грее твоя лик
в снимка, снела нашата годишнина.
И да чувам твоя шепот, твоя вик,
че до безобразие от тебе съм обичана...

Влюбен


Отражението в очите му
е лика на пролетта.
А това в гърдите му-
това е любовта.

И истината в дните му-
само, само тя.
И смисъла в мечтите му-
една истинска жена.

Принадлежа


Мога да бъда твоя, но няма.
Аз принадлежа на друг човек.
Е, да, имаше нещо голямо,
но ти си ми болест, а той ми е лек.

Изправяш се ти срещу него: "Ангард!",
а той ти отвръща със удар.
Но разбери, сега ти оставаш сам.
Това, че ме имаше бе цяло чудо.

Имаше нещо, аз не отричам.
Но разбери ме, имам си място.
И проблеми повече не искам да навличам.
Ти - наляво, аз - надясно...