Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





петък, 17 февруари 2012 г.

Жабките, паднали в тенджера с каймак



Преди време някой ми разказа
Притчата за двете жаби.
Паднали в каймака и отчаяни
Разбрали – ще се давят.

От каймака нямало излизане,
А те били толкоз жални и изплашени,
Че едната казала на другата:
„Не мога! Аз предавам се!”

И мигом тя потънала в каймака.
И умряла. Колко жалко!
Другата останала да рита –
Ритала с крачета и се пазела.

Минутите минавали, така
Че каймакът се превърнал във масло.
Жабчето подскочило и „Ха!”
От тенджерата се измъкнало.

Квакайки се върнало във къщи,
Обяснило на родителите за премеждията.
Майка му усмихната му казала:
Браво не на теб. А на надеждата…

Разписание на влака



За какво така търчиш?
За къде си се забързал?
Поспри, човеко, тук и виж
Колко щастие изпускаш…

Стремиш се ти към бъдеще,
А настоящето не чака.
Бъдещето настояще е.
Веднъж качиш ли се на влака…

На влака на мечтите си качи се,
Поседни в купето и почакай.
На пътуването усмихни се
И нито бързай, ни протакай.

Но разбери – животът е сега
И всеки миг е повече от ценен.
Не мисли за утре, че така
Изпускаш най-прекрасното си време

… а то е нарича се Сега.