Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





вторник, 30 октомври 2012 г.

Лъжи ме


Лъжи ме. Аз ще ти прощавам.
Знаеш, че не съм способна да не ти.
Лъжи. Аз пак ще се раздавам,
Макар оплетена в неистини.

Лъжи ме. Мога и така да те обичам.
Лъжи ме. На болка мога да търпя.
Знаеш – от любов не се отричам.
Нямам сили да си тръгна аз сама.

Лъжи ме, ала запомни от мен едно.
За мъжа една е гордостта –
Да бъде мъж, а туй е да разбира следното:
Че само в истината има красота.

Обичам те по странен начин

Обичам те.
Обичам те по странен начин.

Не по онзи, всекиму познат.
Не по онзи, винаги очакван.
Обичам някак непризнато.
Обичам някакси отчаяно.

Обичам те.
Обичам те по странен начин.

Не както влюбена жена.
Не както искаща да те прегърне.
А сякаш, че съм ти орисана.
Сякаш, че не съм способна да си тръгна.

Обичам те.
Обичам те по странен начин.

Без страст или въздишки,
ала сякаш, че за да ни разделят
трябва целия да те разнищят
или пък с нож мен да отсекат.

Обичам те.
Обичам те по странен начин.

Някакси това не е любов.
Различно е. И друго, ново.
Обичам те по-силно от живот.
Обичам те... със братска обич.