Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





неделя, 20 май 2012 г.

Хладилник

Погледнах в душата му и видях нещо страшно - Страх.

Но не типичен страх. Не страх от тъмно. Не страх от високо. Не страх от непознато.

Страх от споделяне. Страх от споделимост.

Заради този страх душата му беше станала тъмна като момента непосредствено преди изгряване на слънцето.

Заради този страх душата му беше станала студена като стоменен хладилник. Не, като фризер. Като фризер, който умира от студ.

Заради този страх душата му беше станала празна. Празна като винена чаша от нечия любов, пресъхнала преди години.

И реших да я осветля, стопля и напълня.

Намерих ключа за осветлението скрит в едно задънено, прашасало ъгълче. Усмихнах се искрено, натиснах копчето. И светна.

После търсих камъни за огъня. Търсих, търсих, не намерих.. Та затова счупих частици от сърцето му (така прилични на камъни), трих ги, трих ги една в друга и успях. Запалих огън и стана топло.

Остана напълването на празната душа. И реших да я напълня с приказки. Разказвах за принцове, принцеси, крале, жаби, коне, селяни, неволи.. И я напълних.

Сега душата му е светла, топла и изпълнена. На пръв поглед, тя е светла заради натиснатия ключ на осветлението, топла заради горящата камина вътре и пълна с приказки и разкази. Но какво се крие под тях? Крие се това, което дадох на съзнанието му, за да успея с душата му – светнах я с добронамереността си към него, стоплих я с любовта си към него и я напълних с най-хубавото, което имам – с мечти.

Душата му днес е синоним на моята.

П.П. Затова и Той днес е синоним на Мен.

Негова

Събличам се.
Аз бавно се събличам
Със грация и страст,
Тъй както ти харесва.
 
Отричам го.
Аз него го отричам.
Със сила и със власт
Нареждам на сърцето си.

Обичам те.
Аз много те обичам,
По начина, по който
На теб ти е удобно.

И твоя съм.
Аз вече твоя съм,
На теб съм се обрекла
Безапелационно.

Но мога,
Аз още мога
Стига да поискам
Да съм лошата.

И да се опомня.
изведнъж да се опомня,
че всъщност
моята душа е негова.

На Георги


Да те гледам как отваряш очите си сутрин.

Да те чувам как обещаваш.

Да те имам веднага щом се събудя.

Да зная, че няма сама да остана.

Да споделям, да чувствам, да дишам

За човека, от лявата част на леглото.

Да съм жива, защото обичам.

Сама да не ходя, сама да не бродя.

Да съм половината от нечие цяло…

Да знам, че туй няма утихване.

Прости ми, любов, но тогава

Няма как един живот да ми стигне!