Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





четвъртък, 18 декември 2008 г.

Сайт за запознанства


Във сайт за запознанства те видях,

но да ти драсна коментарче не успях.

Просто още нямах регистрация,

пък и интернета спря, от тъпата локация.


След известно време, ходейки по улицата,

съвсем случайно видях ти физиономията.

Видя ми се познат. Не помнех от къде.

От сайт за запознанства? Как пък не!


А, да, ти си. Искам да се запознаем.

Вечерта във дискотеката с теб да поиграем.

Но не събрах смелост да дойда и да кажа:

"Приятно ми е!"..Седях встрани като прокажена.


Качих се в колата ми и я включих на контакт,

пуснах музиката, тръгнах с нея в такт.

И тогава "Бум!", в колата нещо се удари.

Слезнах, бях готова за шамари...


И когато гледам, в твоята кола съм се била залепила.

От много зяпане, като хората не съм потеглила.

Ето, стана запознанство по неволя,

макар, че на неопитна шофьорка заех ролята.


Но днес колите ни добре са- фарове и брони, всичко.

Запознанство в катастрофата, по неволя, твърде лично.

В сайта вече няма те, профила изтри си.

Но с мен си вече, във живота ми, нали си?

Луда съм, че те обичам


Разтапям се като те видя,

коленете ми омекват.

Мразя се!

А искам да те виждам.

Като луда всеки ден ходя в твойто

заведение.


Всяка нощ си те сънувам,

мисля си за тебе.

Луда съм!

От сънцето, луната тебе те ревнувам.

Искам те до мене.

Болна съм!


Тя до теб седи и се усмихва.

Знае сигурно, че те харесвам.

Дразни ме!

Покрай теб се чувствам крехка.

Само нощ със теб да имам

с ласките!


Виж ме, погледни ме- искам те!

Очите ми са влажни винаги като

до тебе съм.

Очите си затварям, виждам те.

Най-добре ми е да имам щастието

да те виждам!


Мъж



Ти не си човек.

Ти си институция.

Думите ти имат тежест,

както думите във Конституция.

И търговска марка си,

не обикновено име.

И единствен си по жанра си.

Повече от всеки имаш.

Ти градиш закони, мнения,

Всеки мъж на тебе подражава.

Във жените разбуждаш вълнения

и без да искаш всяка нараняваш.

Ти си най-опасен от опасните.

Страх ги е жените да те гледат.

Ти си по-красив от най-красивите.

Всички всичко дават да те вземат.

Включително и аз...

вторник, 9 декември 2008 г.

Душата ми строши оковите


Душата ми строши оковите!

Сега съм волна и спокойна.

Погледнах после във съновника:

видях- действително ще бъда по-свободна.


Сънувах как троша... троша оковите.

Не беше лесно, но не бе и трудно.

И покрай мене хората, гальовните

и тях строших ги- бавно, мудно.


Събудих се, за съжаление. Защо ли?

Малка, стресната, уплашена.

Събудих се и се почувствах във окови

от трошене и от болка наранена.


Съновникът какво ми каза-

че действително ще бъда по-свободна.

Боже, само колко се надявам!

След кошмара се почувствах по-свободна...

Ако ме искаш


Вината е и в мен,

но повечето- в теб.

От тебе искам хубав ден

и щастие без ред.


Искам твойта обич,

разбиране и топли чувства.

Нито ти мен гониш,

нито аз теб блъскам.


Бъди с мен, ако ме искаш.

Любовта ни не е задължение.

Знай, че за мене ти ще мислиш,

ако ме почувстваш свое допълнение.


Осъзнай, че аз съм твоя,

искам те и те обичам.

За тебе най обичам да говоря,

но няма винаги след теб да тичам.

неделя, 7 декември 2008 г.

Сред бурени да бъдеш цвете...


Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете.
Жестоко е да си единствен по рода си,
Но е единствения начин да си част от екшън,
Да си част от историята- не толкоз къса.

Жестоко е да си диктатор, който всеки слуша,
Отговорен повече от всеки друг за всеки.
И във моменти на изобилие или на суша,
Решенията да ги взимаш ти- уж леки.

Жестоко е да бъдеш най-добрия по рода си,
Защото винаги от тебе се очаква много:
Да строяваш хората в редички къси
И да ги комадваш- педантично, строго..

Но пък е хубаво, защото ти се отличаваш,
Защото ти си най-добрия и единствен.
Защото сред тълпата ти се отличаваш.
Защото си жесток, красив, убийствен...

петък, 5 декември 2008 г.

Последната цигара


Нека си представим, че ти си цигара.
Ще те пуша бавно и с наслада.
Ще те пуша все едно си ми последната цигара,
Все едно след теб ще ги отказвам.

Ще те запаля от свещта, не от запалка.
Ще приема бавно твоята отрова.
Ще изпускам пушека на струя малка
И с мен и тебе бавно ще отровя.

Не ще те изгася като поредната цигара,
И ще те пуша до дъно, до филтър.
И с филтъра даже ще си правя гaргара.
Ще те изпуша, както не може никой...

сряда, 3 декември 2008 г.

Екзестенциално


Синьото в морето.
Червеното на мака.
Лазурът на небето.
Черното в нощта.
Ситен, летен дъжд.
Усмихнато хлапе.
Безгрижен детски смях.
Влюбен поглед.
Сподавена въздишка.
Красива, кратка дума.
Въпрос без отговор.
Кратка глътка сок.
Сърце, уголемено с
чувства, напиращи навън.
Пребоядисани стени.
Миризма на книга.
Писалка без писец.
И поглед, неносещ думи.
Диря от пресъхнали сълзи.
Прозорец без стъкло.
Сплетени ръце.
Топъл, летен вятър.
Аз и ти.
Любов.
Светът около нас-
това е...










Fenix


Хайде, приятелю, да поговорим!

Какво пък толкоз ти тежи?

Къде са мислите ти? Що да сторим,

че да ти помогнем мъничко дори?

А, ранила те е любовта? Разбирам!

Кървиш- изгубваш сили, знам...

Като при мен- сълзи събирам...

Безспорно, тежко е да бъдеш сам!

Но пробвай- намери утеха в нещо-

вино, книга, песен или път...

Погледни живота смело, някакси по-вещо.

Заключи тъгата в най-дълбокия си кът.

Като феникс започни отново,

своя свят да построиш.

В този няма нищо наготово-

все търпиш, тушиш, твориш...



Красива


По тялото парфюм,

на устните- червило

и пластове спирала,

и малка чанта в лила.


Отракана походка,

фризирана коса-

дамата безспорно е красива,

но за съжаление- сама.


Привидно има най-прекрасния живот.

Привидно щастието спи при нея.

Но няма истинска любов,

а истината в споделимостта е...

Да бъда ухажвана


Аз искам да бъда ухажвана
И искам силно някой да ме иска.
Заета- бях като прокажена,
Свободна- душата ми от щастие да писка.

Искам от някого купища рози-
Букети с по 101 екземпляра.
Искам от някого ес ем еси среднощни.
Затова и строших катинара.

Искам да усещам погледи в гърба си,
Много зорко вперени очи.
Искам да усещам как с крака си
Съм настъпила няколко души.

вторник, 2 декември 2008 г.

Момента, в който се влюбих



Помниш ли тюркоазеното синьо море?
Помниш ли нощта, в която любеше ме?
Помниш ли стаята, миришеща на вишни?
Помниш ли сънищата си предишни?

Помниш ли на онази нощ вълните?
А клоните на палмите, от вятъра превити?
А камъните по брега- уморени и заспали?
А храстчето- красивото- с розите бяли?

Помниш ли, че искаше там да си роден?
После ме попита кога е рожденият ми ден...
Помниш ли- загонихме се, ти ме изпревари?
Е, точно тогава любовта ми ти запали!

Аз искам да те виждам все така...


Аз искам да те виждам все така-
Усмихнат и щастлив, с червени устни,
Да бъдеш хубав, както си сега,
Да ме прегръщаш също толкова отпуснат!

Аз искам да те виждам все така-
Изпитващ обич толкова безмерна,
Да бъдеш влюбен, както си сега
И любовта ни нивга няма да почерня!

Аз искам да те виждам все така-
Ухаещ на пролет, парфюм и красота,
Да бъдеш любен, както си сега,
Нивга да не бъдеш разделен от моите уста!

Бяс


Не ми се плаче-
Реве ми се!

Не ми се жалва-
Крещи ми се!

Не ми се гушка-
Удря ми се!

Не ми се мисли-
Вика ми се!

Не ми се обича-
Мрази ми се!

Не ми се живее-
Умира ми се!