СЪВЕСТ - МОЕТО ИМЕ

Чудиш се каква е тая слухова измама.
Кой сега на теб говори?!
Да ти кажа име – аз такова нямам.
Няма кой с това да спори.

Аз съм твойта съвест, ехо!
В ума си започни да проверяваш.
Дали не си забравил вътре нещо.
Забравил си, мен – аз там останах.

Лъжеше я много, мъчеше я в трудното.
Но на този свят все има възмездие.
Сега изкачам аз от тъмното –
Съвестта. Я кажи сега боли ли те?

Не съм светица... Гледай "ореола" (АМИН!)

Ключалката – надясно.
В тъмнината – дим.
Страстта – опасна е.
Амин!

Горещо става.
Чаршафът е разскъсан.
Една измама
Най-сладка е. Изпъстрена
В червени нотки.

Шум на свещи, догарящи.
Сенки от ръце.
Стенания.
Души затворени, сега отварящи.
Блянувах те. Ухание.

Прехапани устни. До кръв.
Целувка по врата.
И по-надолу...
Кибритена клечка за стръв.
Имаш ме. Виж ми “ореола”.

Предварително (обичам те)

Превръщаш ми се в слухова измама.
Бавно, но сигурно се съсредоточавам в теб.
А тебе още тук те няма.

Не те познавам. А дали ще те?
Вече взимам да се плаша.
Вманиячавам се и превръщам се в дете.

И навсякъде те виждам – в облака, по пода...
Виждам лика ти, а не те познавам.
Обикнах те предварително. Повече отколкото мога!

Ела и покажи се, твоя съм!