Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





събота, 26 септември 2009 г.

Обръщение към музата


Как да имам нови стихове,
като музата ми вече няма я?
Музата безследно е изчезнала.
За какво да пиша - нямам интересни мигове...

Муза моя, хей, върни се,
но ела преоблечена във друг човек.
Помогни ми да започна нов живот и дай ми лек.
Муза моя, от мен отказа ли се?

Апокрифно (ала колко още...)


Скрити вопли, идващи отвътре,
неизречени думи, неизказани мисли,
неизстенани стенания, неизкрещяни викове,
мисли, чувства, скривани от векове...

Скривана любов, покривана душа.
Апокрифни... нежни, чувствени нощи.
Въпроса скрит поставен е пред нас с тъга -
колко още ще се крием, колко още...

И измъчвам се от тая тайна наша,
но продължавам да въздишам и да крия теб.
Скрити думите "обичам те" остават.
Добре, че поне нощта вижда какво преживяваме...

Заради теб


Колко хора преди тебе бяха готови на всичко...
Предлагаха ми все какво ли не...
Предложиха ми цял един свят, а аз не исках нищо.
Не го приех, отказах им... заради теб!
И колко шанса тоз живот ми даде!
Колко дълго можех аз да продължа...
Можех да правя всичко, да ходя навсякъде,
да оставя нещо от себе си, нещо на света!
Колко приятели през мене минаха -
всички те близки, всеотдайни бяха,
но накрая всичките оставих някъде
само заради едно - заради твойта воля. Заради теб!


А днес стоя сама в живота - клетка
и чакам само да ми се обадиш. Дори за минутка,
само за да знам, че за мен си се сетил,
но теб те няма. А аз обичам те... Ах, заради теб...
Горчат ми устните! Но пък какво да кажа?
И думите даже оставих си... пак заради теб!
Такъв е животът, така ми се пада (без бой се предадох).
Нещастница, а вчера й беше предложено цялото щастие...






петък, 11 септември 2009 г.

Песен за двадесет и първи век


Големите хора от малкия свят.
Големият свят е на малките хора.
Градски легенди от малкия град.
В големия град – самота и поквара.

Големи сърца във тесните дрехи,
А широките дрехи – за малки сърца.
Безскрупулни хора, а пълни с успехи.
Магистралите – пълни със мъртви тела.

Тежките ланци, големи коли...
Огромните къщи – палати в Бояна
Пълни са не с мебели, а с празни души,
Крадени пари и дрога, друго няма...