Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





четвъртък, 10 февруари 2011 г.

Ако някога...

Ако не вярваш в това... то за мене е пагубно!

"Ако някога ти е студено... Нека ти дам моята топлина!
Ако някога си болен... Нека ти дам моето здраве!
Ако някога потъваш... Нека аз да се удавя!
Ако някога си жаден... Нека аз да умра от жажда!
Ако някога паднеш... Нека раната да е на моето коляно!
Ако някога онемееш... Нека ти дам моя глас!
Ако някога загубиш ума си... Нека ти дам моя ум!
Ако някога спреш да мечтаеш... Нека ти дам най-милите си мечти!
Ако някога умираш... Нека аз да умра вместо теб!

Защото без теб на мен винаги ми е студено.
Защото без теб аз винаги съм болна.
Защото без теб аз винаги потъвам.
Защото без теб аз винаги умирам от жажда.
Защото без теб не коляното, а сърцето ми е с рана.
Защото без теб аз не виждам смисъл в гласа си.
Защото без теб мене ум и разум не ми трябват.
Защото без теб всичките мечти са погубени.
Защото без теб... аз съм фактически мъртва."

Ако не вярваш в това... готова съм да умра, че да ти го докажа!

сряда, 9 февруари 2011 г.

Там долу... пак ли трябва да делим?





Аз знам - за мен е отредено слънце.
И трибуна за любов си имам.
Обичана съм и обичаща.
А някой някъде проклина ме...

Аз знам - животът е прекрасен!
Радвам се на всички стойностни неща.
Вярвам - хората не са опасни.
Опасен е човек с недоизказана тъга!

И боли когато няма на кого
тъжния човек просто да се изтъжи.
Компенсацията - слага ми на мен клеймо,
че щастието съм му взела. И че го боли.

Аз не искам щастието да му взимам,
нека просто да го споделим!
Боже, така за кратко ще сме живи -
там долу... пак ли трябва да делим?

Нали сме тука на земята
оставени с определена цел?
Човек на човек не целува ръката,
а незнайно защо... я цапа със кал.

Помисли, човече (забрави тъгата),
аз не съм нарушила твоето щастие!
Недей с лошо! Изхвърли ругатнята -
замени я с усмивка. Да се харесаме...

Само помисли - ако всички се обичаме,
знаеш ли колко ще бъде красиво?
Човече, на земята оставени сме
не за да сме лоши. А щастливи!

Аз твърдя, че мога да прощавам!
Макар и прошка да не сте ми искали...
Все пак - от все сърце на вас я давам!
Да опитаме сега да се обичаме!
























понеделник, 7 февруари 2011 г.

Какво си ти?



На Георги

Нито в песен, нито в стих или картина
(те всичките безумно ме ограничават)
мога да опиша... колко много те обичам,
че живеца си за тебе ако трябва давам.

Опитвам се да те опиша с думи,
но за тебе просто думите не стигат.
Опитвам се да те изсвиря, ала струните
не могат тебе да достигнат.

Опитвам се да те изпея в песен,
но не стигат горните октави.
И листа за рисунка тесен е -
не събира твоите любов и нрави.

Имам чувството, че думите са кръпки.
Какво си ти за мен не мога да изкажа!
Затова не слушай думи, ами гледай стъпките
(към прага на живота ти закрачих)...


неделя, 6 февруари 2011 г.

Ти сигурно (обърка)


Ти сигурно за много си опасен.
Колко ли сърца си ти разбил?
Ти сигурно си лош, брутален и ужасен...
Обаче не за мен! Аз в теб съм се внедрила...

Ти сигурно да имаш можеш всяка.
Опитваш се да се почувствам аз поредна.
И сигурно животът ти е филм от мрака,
обаче тоя филм... аз вече съм го гледала.

Ти сигурно отиваш надалече.
И сигурно си мислиш, че не знам къде.
Обаче аз от там се връщам вече!
И се сещам - бъркаш ме със някоя! Недей!

Ти сигурно реши, че си със ход пред мене.
Изненада! От ръкава си изваждам ас.
Да ти кажа - играта тук не е за време!
Обърка правилата. И си пас!

Игра на неспособен


Играй си с мен - вържи ме
с примка или с ласо (със каквото щеш).
Загуби ме. После намери ме,
но търси ме - не разчитай на късмет.

Играй си с мен - наказвай!
Накажи ме права до стената.
Луд си ако ме оставиш
с право да стоя на двата крака.

Играй си с мен и викай.
Хайде, давай, ти командваш!
Играй! И викай! И обиждай!
Та завинаги дано се усмириш!

Играй, бесней, амиго!
Прави каквото мозъка роди!
Изкарай си беса, че него
така и не успя да замениш...

Играй, излей си всичко!
Позволявам да съм ти мишената.
Това обаче не променя нищо -
ти оставаш Неспособния, а аз - Лишената.

Добър вечер, блуднико!


Добър вечер, блуднико!
Ти къде се скита до сега?
Аз разбирам - трудно е
да се опазиш... от греха.

Добър вечер, блуднико!
Липсваха ли ти сълзите ми?
А дали без мен студено бе?
Виж ме - отвори очите си!

Добър вечер, блуднико!
Моята съдба съгласна е
пак да те приема във дома си,
и пак да ме боли. Ужасно е!

Добър вечер, блуднико!
Харесва ли ти този парамон?
Погледни света през моето око
и ми кажи да те приема ли отново в своя дом...

събота, 5 февруари 2011 г.

(Не)пълни права


Имам пълно право тебе да обичам.
И любимата ти песен я разбирам.
Позволявам си и през ключалката да те надничам,
но не е нужно - тя вратата ти за мен прозира.

Имам пълно право да те будя сутрин.
И да съм последната, прошепнала ти 'лека нощ'.
Аз съм твойто вчера, а и твойто утре,
ала наложено ми е табуто над въпросите.

Ще излъжа, казвайки, че те познавам.
Имам право през очите ти да виждам.
Но нямам право въпроси да задавам.
Къде си и със кой си... аз нямам правото да питам!