Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





вторник, 10 март 2009 г.

А дните си текат...


Колко пъти ще ми пие от сълзите?
До кога ще продължава той такъв?
Разваля ми живота, а пък дните
продължават все така да си текат...

И толкова от тях изминаха...
и всичките от него са отровени...
А аз не намерих в мене силите,
като че ли от дявол са прогонени.

Боже, дай ми вече сили, моля!
Нека вече спра да плача.
Искам моя свобода и моя воля
да изляза от живота с него мрачен

Няма коментари:

Публикуване на коментар