Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





сряда, 7 април 2010 г.

Да обичаш Мария без грим


Не ща ги тия помпозни букети.
Искам едничко цвете, но истинско.
Не ща ги тия поздрави, песни, куплети.
Искам само звук - дори и мислено.

Не ща ти и подаръците - скъпите, луксозните.
Не искам да съм част от тоя касов филм.
Искам да съм част от сънищата, мислите.
Искам да обичаш мен - чистата Мария, без грим!

Не ща да парадираш с мен като с изкуство
и да си съчиняват хората истории.
Обича ме този, който го чувства, ей,
не този, който го говори!!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар