Моята история

Хората, тълпата, колите, уличните кучета, опаковките от чипс, повеяни от вятъра, лакираните нокти на малките момиченца, сергиите за цветя, 30-годишните автобуси по автогарите, цветните телевизори и топлите спагети - това е светът около мен. А моето място в него - къде ли е?

Безнадежден мечтател съм, неспасяем оптимист и може би заради това често ми е трудно да намеря мястото си в този хаос. И когато усещам, че не се вписвам в сивите улици и хорските мисли, аз просто затварям очи и мечтая... Мечтая без край, мечтая без граници. Пренасям се в едно безвремие, в една ничия земя и тогава, само тогава се чувствам себе си, чувствам се в моя собствен свят, защитена. Тогава не съм само някоя си Мария. Тогава съм Аз. Аз, която се крия вътре в себе си; Аз, която се харесва такава, каквато е; Аз, която съм вечно влюбена, пееща, самоуверена. Затова и не бързам да се връщам (в реалността). Затова пиша и стихове - защото думите ме разбират, те са си мои лични, споделени. С тях мечтите ми оживяват на белия лист. А после, после изведнъж мечтите ми се сбъдват. Сбъдват се точно такива, каквито съм ги желала. Сбъдват се, защото достатъчно силно вярвам в тях. Вярвам с душата си, със сетивата си, със съзнанието си...

Обичам живота си, безкрайно щастлива съм. Обичам хората около себе си. Не си казвам както всички: "Хайде да избутаме и този ден." Всяка сутрин се събуждам с цел. Да живея поне 55 секунди днес, да се смея поне 15 минути. Днес. Всяка сутрин се събуждам с цел. И с усмивка. Тази цел и тази усмивка ми помагат да осмисля деня си, да запиша този ден като част от моята лична история. И аз си имам история и тази история ми харесва.

Аз харесвам себе си. Аз оставам себе си. И нямам намерение да се оправдавам за това.