Два огъня във мен горят...
И двата тъй изпепеляващи.
И двата със греховни думи ме зоват.
И растат, не са догарящи.
Единият е огъня разумен,
Другият – огън на страстта -
Огън силен, запален от безумие,
Но все избирам огъня на мъдростта.
Два огъня изпепеляват мен
И двата дават моя смисъл...
С този огън на страстта да имам само ден,
С другия да посрещам дните си различни.
Два огъня във мен горят
И затова съм като факла жива.
Две рани във гърдите ми кървят.
Две усмивки раните прикриват...
И двата тъй изпепеляващи.
И двата със греховни думи ме зоват.
И растат, не са догарящи.
Единият е огъня разумен,
Другият – огън на страстта -
Огън силен, запален от безумие,
Но все избирам огъня на мъдростта.
Два огъня изпепеляват мен
И двата дават моя смисъл...
С този огън на страстта да имам само ден,
С другия да посрещам дните си различни.
Два огъня във мен горят
И затова съм като факла жива.
Две рани във гърдите ми кървят.
Две усмивки раните прикриват...
Няма коментари:
Публикуване на коментар