Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





събота, 23 май 2009 г.

Благодаря


Благодаря, благодаря ти за тази целувка.
От нея имах нужда... и благодаря!
Благодаря, че дойде, че ме прегърна...
Че те има, ти благодаря!

Благодаря, че беше там до мен тогава
И даде ми твоите минути.
За две минути аз потънах във забрава
И за тях пак благодаря ти!

Провокираше усмивка и си я получи.
Тя цяла вечер грееше на моето лице.
Че се усмихвам зарад теб, благодаря ти!
Усмихвам се и аз, и моето сърце!

Благодаря, благодаря , че ме обичаш.
И че ми даваш да го разбера, благодаря.
Харесва ми да знам, че ме сънуваш, че ме искаш
И че тръпка твоя съм... Благодаря!

1 коментар: