Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





петък, 30 октомври 2009 г.

Тръгвам си, за да остана


"Всичко е хубаво, когато е замалко",
казвам ти и тръгвам да отключа.
Опитваш да ме спреш, но жалко...
Уви, единия ми час със теб изтече.

Беше ми приятно, искам да остана,
но няма как - той ще ме научи.
Тръгвам си. Тръгвам си, за да остана!
Утре пак ще дойда. Не плачи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар