Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





петък, 15 януари 2010 г.

Отрицание (тебе отричам)


Време ми трябва. Теб да забравя.
Мира ми трябва. Теб да не мисля.
Сили ми трябват. Друг да погаля.
Повод ми трябва. На теб съм орисана...

Гордост ми трябва. Да спра да те търся.
Очи ми трябват. За други насреща.
Сили ми трябват. При теб все се връщам.
Начин ми трябва. Теб да заместя.

Злоба ми трябва. Теб да намразя.
Обич ми трябва. Друг да обикна.
Трудно е себе си тъй да запазя.
Ще намеря всичко! От теб се отричам!

3 коментара:

  1. Много динамично и силно стихотворение! Браво, Мария! :)
    Златка Мурджева

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотно е !!!
    И аз намирам силата на думите в моя живот !!!
    Браво Мария страхотна си !!!

    ОтговорИзтриване
  3. Ее браво бе Миме!!! Страхотно стихотворение, продължавай все така!

    Поздрави от Варна :)

    Димитър Любчев [колегата от Банкя ;) ]

    ОтговорИзтриване