Чуй ме: аз съм твоето съзнание,
Аз съм дяволът в главата ти.
Знам, помниш нейното ухание.
И думите са на устата ти.
Думите, че я желаеш повече,
Че искаш нейното докосване.
Искаш нея много... Много ли?
Хайде, форца – ядосай се.
Обади й се и тръгвай. Сега.
Тази нощ прекарай с нея.
Оправдай се с мене утре. Ей така:
„Дяволът накара ме. Дяволът във мене.”
Ponqkoga v nas ima edno drygo lice, koeto diktuva ni: Haide napravi go! A razumat kazva : Ne tova e nepravilno! No ako cql jivot jiveem za pravilnoto, nqma da ni ostane vreme da se nasladim na hubavoto, zashtoto vsqko izkushenie e hubavo!Haresva mi mnogo! L.G
ОтговорИзтриване)))... Дяволът във мене)))...NE SMQTA6 LI,4E IMA SITUACII,KOITO AKO NE GI VKUSIM 6TE SME BEDNI,DRIPAVI BRODNICI NA ZEMQTA...NAI-CENNITE MIGOVE SA NAI-GREHOVNITE!!!...TE NI OBOGATQVAT...SAMO TOGAVA JIVEEM ZA SOBSTVENOTO SI UDOVOLSTVIE...
ОтговорИзтриване