Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





петък, 18 ноември 2011 г.

Дочаках недочаканото

Не завърших почнатите стихове.
И не изпях акомпанираните песни.
Не запомних важните си мигове,
Пропуснах чаканите срещи.

Не изядох сготвеното ядене
И не изпих препълнената чаша.
Не стигнах до себераздаване.
Друго случи се обаче.

Аз дочаках недочаканото,
Избързах и със закъснялото.
И разградих несъграденото.
Преди затварянето на очите
Аз заспала съм!

Няма коментари:

Публикуване на коментар