Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





петък, 18 ноември 2011 г.

Нестинарка



Смятам, че съм нестинарка
Върху пепел от мечти.
Стремя се към една загадка,
Която Бог ще разреши.

Ходя бавно по жарава,
Отговора й да стигна аз (веднъж).
И загадката тогава
Да ми каже – докога ще трябва да съм мъж.

Ако жена съм, щях да плача,
че огън под краката ми гори?
Искам аз жена да съм, обаче
Само мъж на болката търпи!

Няма коментари:

Публикуване на коментар