Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





вторник, 29 януари 2013 г.

Запомни как ме обичаш сега



Само едно ще помоля:
Запомни как ме обичаш.
Запомни ме такава,
Млада, красива, щастлива,
Обичана,
Тичаща.

Само това аз те моля:
Запомни как ме обичаш
Сега,
Че времето не прощава –
Променя ме, остарявам,
Върху лицето ми слага
Следа.

И за последно те моля:
Запомни как ме обичаш
Нощеска, не утре.
Аз винаги ще бъда твоя,
Но никога тъй млада,
Безупречна.

Затова запомни ме сега.
А после само си спомняй...

Няма коментари:

Публикуване на коментар