Тайфун

На моменти сигурно не можеш да я траеш.

Енергията й ти идва в повече.

На моменти е различна. И мислиш, че не я познаваш,

А после същата, малката, твоята…

На моменти тя е тиха и смълчана,

А след малко пее и крещи неистово.

Същевременно обещание е, и закана.

Понякога фалшива, после страшно истинска.

Виждаш я добра, и мила, и грижовна.

А след малко сякаш се превръща във тайфун –

Фучи, беснее и е недоволна.

От тебе иска невъзможното. Безумия!

Понякога мечтите й ти идват в повече.

Прекалява с невъзможните си цели.

Иска всичко. Ти мислиш „Прекалено е!”

Не спира, не почива. Така не можете да „мелите”!

За суетата й да не говорим –

Прекрачва всичките разумни граници.

Нещо повече – тя постоянно спори.

А после спира, усмихва се, целува те.

Тази нейна двойственост измъчва.

Недоверието й, редуващите се усмивки и сълзи.

Ала знаеш, че ако понечи да си тръгне,

Ще ти липсва. Дали ще издържиш? Дали?