Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





събота, 9 март 2013 г.

Три дни след три години



На човекът, готов да ме чака вечно.
На човекът, за който цялото чакане си заслужава.

Три години разстоянието ни дели.
И изпитваше ни. Не прощаваше. Болеше.
Три години във различни две страни
Бяхме с теб. Но всъщност заедно вечно.

Много нощи силно ни боля.
Ей, Богу, трудно се заспива сам!
Трудно беше, ала любовта ни издържа.
Остават три дни. И се връщам там.

Там, където имаме общ дом,
Там, където ние си принадлежим.
Направо казано – пред нашата любов поклон!
Заради нея сполучихме да издържим!

Три дни след три години – те какво са?
Три. И завинаги се връщам, мило.
Съдбата изпита любовта, защото
Да си знаем, че любовта е победила!

                                И да помним...

Няма коментари:

Публикуване на коментар