Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





четвъртък, 7 март 2013 г.

Вкус на влюбени устни..


Когато обичаш
(когато страшно обичаш),
Искаш човекът да знае това.
Затова му го казваш,
Тъй често повтаряш,
Че той е за тебе света!
Но чувстваш
(тъй страшно го чувстваш) –
Недостатъчно е това!
Не обичаш,
О, не, не обичаш!
По-силно е от любовта...
Но го казваш,
Ежедневно го казваш
С надежда, че той всеки път
Ще разбира какво му разказват
Устните ти… за любовта.
Повтаряш,
Без умора повтаряш,
А думите оставят следа.
Те стават тъй сладки,
Тъй сладки,
Както вкуса
На устните, дето изричат
това.

Няма коментари:

Публикуване на коментар