Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





сряда, 18 февруари 2009 г.

Пъзел


Сглобих си живота, намерих парчетата
Само едно ми убягва - ти
Намерих си ролята, намерих утехата,
Намерих усмивки, а и сълзи.

Намерих си всичко, намерих съдбата си.
Парчетата на пъзела са много.
Намерих сърцето, намерих душата си,
И песен, и слух, и слово.

Напрвих картината, сглобих си пъзела.
И да, той стана красив.
Но на място в края развърза се възела
И някак видя ми се сив...

А теб те няма да го оцветиш...

3 коментара:

  1. Mnogo originalno stihotvorenie... Haresa mi mnogo, naistina! Produljavai vse taka.. :)

    ОтговорИзтриване
  2. Чудесно! Много хармонично звучи! Продължавай да пишеш!
    Александър Първанов

    ОтговорИзтриване
  3. Пеперудке знаеш , че харесвам много твоите стихове :) :) и това не прави изключение :P :) :*

    ОтговорИзтриване