Долу маските! Тук си признаваме чувствата. Тук Чувстваме. Тук сме хора - хора, живеещи в една серийна моногамия. Мечтаем, крещим, обичаме, творим и се усмихваме... Всеки ден. Все по-силно. Маскирани не щем! Тук се влиза само по усмивка...





вторник, 17 февруари 2009 г.

Висока летва


Гримирах се за теб красиво.

Постарах се, за да бъда хубава.

Пуснах къдрите по раменете си игриво.

Съчетах се с светлината, лунната.


Почувствах се красива, си признавам.

Много исках с тебе да се видим.

Да ме харесаш много се надявах,

на Луната да поискаш да отидем.


И ти дойде и ме видя, така е.

По очите пролича, че ме хареса.

Но не беше сам, а с новата "оная".

Не разбра, че за тебе красотата съм измислила.


Сега разбрах- за теб съм просто картина.

Знам, че ме харесваш и обичаш да ме гледаш.

Но те е страх от идеята да ме имаш,

да имаш красота, но с ум... ледена.


Сега разбрах- ти нямаш смелост.

Прекалено Такава за теб съм.

В едно ум и женственост

висока летва е за тебе...


2 коментара:

  1. Човекът, който с пълно право може да се нарече... човекът тип "висока летва"... Човек, който винаги се стреми да е на върха, да е най-добрият във всичко... Още едно много добро произведение на изкуството! Много се радвам за теб, зече! Обичам те! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Само едно мога да кажа. Перфектно!Т.К.

    ОтговорИзтриване